Смъртоносно бяло

– Какво стана?

– За първи ден съм на два крака и шмекера реши да си уреди тайна среща с момиче. В парка „Челси Физик“. Взех метрото до Слоун Скуеър, а оттам пътят пеша си е дълъг – отвърна той запъхтян. – А каква е твоята лоша новина?

– Пак в същия дух – каза Робин. – Мич Патерсън току-що ме причака пред парламента.

– Дявол го взел. Дали те е разпознал, как мислиш?

– Май че не, не знам. Трябва да си обирам крушите, нали? – рече Робин, загледана в кремавия таван с гипсови орнаменти на прихлупващи се кръгове. – Може да пратим някого друг тук. Анди или Баркли?

– Още не – отговори Страйк. – Ако изчезнеш веднага след срещата с Мич Патерсън, ще изглежда сякаш категорично си в основата на нещата. Бездруго Чизъл иска да отидеш на онзи прием утре вечер, за да се опиташ да измъкнеш още мръсотии срещу Уин от онази попечителка... как й беше името? Елспет? Ах, гадория! Прощавай, просто по тази пътека се върви много трудно. Шмекера е повел момичето на разходка през гъсталака. Тя изглежда някъде на седемнайсет.

– Не ти ли е нужен телефонът, за да им правиш снимки?

– Нося онези очила с вграден фотоапарат... Опа, започна се – додаде тихо той. – Шмекера я опипва зад едни храсти.

Робин зачака. Чуха се слаби щракания.

– А, ето че се появиха истински любители на местната флора – промърмори Страйк. – Изкараха ги на открито място... Слушай – продължи той, – хайде да се видим утре след работа в офиса, преди да отидеш на онзи прием. Ще обобщим всичко, с което разполагаме дотук, и ще решим какво да правим по-нататък. Постарай се да вземеш второто подслушвателно устройство, но не слагай ново за всеки случай, ако се наложи да те изтеглим оттам.

– Добре – отвърна Робин, изпълнена с предчувствия, – но няма да е лесно. Аамир ме подозира... Корморан, трябва да затварям.

Изи и Рафаел току-що бяха влезли в чайната. Рафаел бе прегърнал през рамо сестра си, която, както Робин веднага забеляза, бе разстроена и напът да ревне. Той видя Робин, която бързо прекрати разговора със Страйк, направи гримаса, за да поясни, че Изи не е във форма, после промърмори нещо на сестра си, а тя кимна и пое към масата на Робин, като остави Рафаел да вземе напитките.

– Изи! – възкликна Робин и й поднесе стол. – Добре ли си?

Изи седна и от очите й бликнаха сълзи. Робин й подаде хартиена салфетка.

– Благодаря, Вениша – каза тя задавено. – Много съжалявам, че правя сцена. Глупаво е.

Пое насечено въздух, зае позата на момиче, учено с години да седи с изправен гръб, и се помъчи да се овладее.

– Държа се глупаво – повтори и сълзите отново потекоха.

– Татко се показа като истински негодник към нея – обясни Рафаел, който пристигна с поднос.

– Не говори така, Раф – изхълца Изи и още една сълза се стече по носа й. – Знам, че не го мислеше. Беше нервиран, като пристигнах, а аз влоших нещата. Разбра ли, че е изгубил златната скоба за банкноти от Фреди?