Смъртоносно бяло

– Добре, тук ще сляза – каза Страйк и бръкна за портфейла си.

Отново се изправи пред фасадата на двореца Сейнт Джейвс с позлатения му ромбовиден часовник, проблясващ под лъчите на залеза. Страйк закуцука нагоре по стръмнината, а елегантно облечени минувачи, служители и посетители на галерии и съдържатели на винарни се отметстваха любезно да му направят път, тъй като походката му ставаше все по-неравномерна.

– По дяволите, по дяволите – промърмори, защото всеки път, като отпуснеше тежестта си върху протезата, го пронизваше болка в слабините. Вече беше близо до струпалите се хора. Не виждаше никакви плакати или знамена с политически характер, но когато стигна до задните редици на множеството и погледна надолу към Кливланд Роу, зърна репортери и фотографи, подредили се в очакване на принца и на прочутите спортисти. Едва когато покрай него мина кола, в която се возеше брюнетка с лъскава коса, позната му от телевизията, той се сети, че не се е обадил на Лорелай да я предупреди, че ще закъснее за вечерята. Бързо избра номера й.

– Здравей, Корм.

Звучеше тревожна. Той се досети, че си е помислила как се обажда за отмяна на уговорката.

– Здравей – отвърна й, а очите му все така се стрелкаха наоколо в търсене на Джими. – Много съжалявам, но изникна нещо. Може да закъснея.

– Е, не се притеснявай – каза тя и той усети облекчението й, че все пак се канеше да се види с нея. – Да се опитам ли да сменя часа на резервацията?

– Да – отговори, – може би за осем вместо за седем.

Като се обърна за трети път, за да огледа Пал Мал зад себе си, Страйк зърна доматеночервената коса на Флик. Осем членове на СМОСО се бяха отправили към тълпата, сред които младеж с руса коса на расти и нисък набит мъж, приличащ на бияч. Флик беше единствената жена. Всички освен Джими носеха плакати със счупените олимпийски кръгове и лозунги като „Чиста игра, чиста пара“ и „Домове, не бомби“. Джими държеше своя плакат ниско и обърнат наопаки с рисунката навътре.

– Лорелай, трябва да затварям. Ще се чуем после.

Униформени полицаи се движеха по периметъра с уоки-токита в ръце и оглеждаха изпитателно стълпилите се зяпачи. Те също бяха забелязали групата от СМОСО, която се опитваше да стигне до мястото срещу представителите на медиите.

Стиснал зъби, Страйк си запробива път през множеството, без да сваля очи от Джими.