Краля демон [bg]

— Ваше Височество, времето напредна — оплака се фризьорката ѝ. — Трябва да се погрижа за косата ви.

Paиca седна на висок стол и момичето се зае да оформя косата в тежки къдрици, които после вдигна в елегантна прическа.

Откъм коридора пред стаята ѝ се чу шумотевица; в следващия момент вратата се отвори със замах и кралицата влетя вътре, ослепителна в бяла сатенена рокля с черен колан и огърлица от перли и черен оникс.

Кралица Мариана направи пълна обиколка около дъщеря си с леко кисела гримаса и я огледа от всеки ъгъл. Побутна неодобрително очукания пръстен от Елена, който висеше на верижка над корсета на Раиса.

— Нали не смяташ да го носиш на тържеството?

Раиса сви рамене.

— Ами, мислех да…

— Какво ще кажете за диамантентения медальон, Ваше Височество? — предложи Магрет, докато тършуваше из кутията ѝ за бижута. — Или пък перлената ви огърлица? Би ви стояла прекрасно.

— Какво ти изпратиха семейство Баяр за твоя дебютантски ден? — поинтересува се кралица Мариана. — Някакво бижу, доколкото си спомням?

— Ето го! — възкликна Магрет и извади кадифена кутийка. Отвори капачето ѝ и я обърна към кралицата. Вътре лежеше медальонът със змията от смарагд и рубини.

— Идеално! — одобри Мариана. — Добре е да го сложиш в тяхна чест.

— Е — подхвана плахо Раиса, — не пречи да ги нося заедно. — Беше свикнала с тежестта на пръстена между гърдите си. Харесваше ѝ да го усеща до себе си.

— Глупости — отсече кралица Мариана. Изхлузи верижката през главата на Раиса и остави пръстена от Елена върху нощната ѝ масичка. После сложи смарагдовия медальон на врата ѝ и го закопча със студени, сухи пръсти. — Изглеждаш прекрасно, скъпа — обяви накрая кралица Мариана, целуна я по челото и пъхна ръката ѝ в свивката на лакътя си. — Е, да вървим; баща ти и Мелани вече ни чакат в каретата.

Понякога Раиса си мислеше, че всичко щеше да е наред между родителите ѝ, ако търговските дела на баща ѝ не го бяха отвеждали толкова често далеч от Дола. Двамата се допълваха — той здрав, с мощно телосложение, със загрубяла от живота на открито кожа, кафяви очи, разположени под гъсти тъмни вежди, и сребриста коса; тя с типичната си сдържаност и висока, слаба фигура. Авърил винаги успяваше да я разсмее и грижите на кралицата буквално се изпаряваха, щом той се завърнеше от поредното си странстване. Когато баща ѝ си стоеше вкъщи, майка ѝ стъпваше стабилно по земята, ала в негово отсъствие кралицата ставаше уязвима като трепетликите по склоновете на Ханалеа — олюляваше се и трепереше под напора на политическите ветрове.

Тази вечер, вместо обичайните си ярки одежди, Авърил бе облякъл кланова роба от груба черно-бяла коприна, а на ръцете си носеше масивни пръстени от сребро и оникс.

Кралската гвардия обграждаше каретата на кралицата от всички страни. Амон и Едън не бяха сред гвардейците, защото тази вечер бяха гости.