Краля демон [bg]

— Станете — заповяда кралица Мариана и навсякъде около тях се разнесе шумолене на коприна и сатен.

Мика се изправи с елегантно движение. Кралица Мариана протегна ръка към него и той сведе глава да я целуне.

После се обърна към Раиса; очите му се задържаха върху лицето ѝ, а след това се плъзнаха надолу, спирайки отново в горния край на корсета ѝ, където останаха, докато страните му не пламнаха от стеснение.

— О — пророни той. — Най-сетне си го сложила, Раиса. Опасявах се, че не ти е харесал.

— Харесва ми, разбира се — увери го тя и докосна медальона с пръсти. — Прекрасен е. Семейна антика ли е?

— Да — отвърна Мика. Продължаваше да я наблюдава, без да откъсва очи от нея, и дори успя малко да я смути. Винаги се държеше дръзко, но тази вечер се бе отказал от обичайната саркастична нотка в поведението си.

Тя му подаде ръката си. Той я притисна към устните си, без да откъсва очи от нейните. Целувката му сякаш прогори кожата ѝ и позамая главата ѝ.

— Прощаваш ли ми, Раиса?

— Да — прошепна тя с пламнали бузи. — Простено ти е.

— Ще бъде ли прекалено самонадеяно от моя страна да си запазя всички танци с теб? — попита той, без да пуска пръстите ѝ.

Тя отдръпна ръката си без особено желание.

— Ти си почетният гост — напомни му тя. — И знаеш, че те чака тежка задача. Покоряването на всички женски сърца тук е лесната част. Освен това обаче ще трябва да танцуваш и с възрастните дами — лелите, бабите и майките. Навярно дори и с някои от бащите, като се има предвид, че ще се бориш за ръцете на дъщерите им.

Той се засмя.

— Все пак запазете ми няколко танца, Ваше Височество. Ще ми трябва малко почивка от лелите и бабите. — Задържа погледа ѝ за още един дълъг момент, после се обърна да поздрави Мелани и баща ѝ.

Раиса танцува с Мифис Мандър и магьосника Уил Матис, който през цялото време надничаше през рамото ѝ към Фиона. Мик Брикър и Гарет Фрай, кадети от Одънов брод, я занимаваха с тромави салонни разговори и я водеха по танцовата площадка като порцеланова кукла. Накрая я покани и баща ѝ, също толкова вещ в дворцовите танци, колкото и в по-сложните кланови.

През цялото време сетивата ѝ бяха насочени към Мика. Привличаше вниманието ѝ като фенер в тъмна стая. Винаги когато го потърсеше с поглед, установяваше, че я гледа.

Кип Клемат я покани на танц. После и Кийт. После отново Кип. Братята очевидно възнамеряваха да си я прехвърлят един на друг все едно е облечена в сатен топка, ала докато спореха кой ще е следващият, някой иззад гърба ѝ каза:

— Ваше Височество, ще ме удостоите ли с един танц?

Тя се обърна. Пред нея стоеше Амон Бърн, висок и широкоплещест, в официална синя униформа, която лежеше съвършено на фигурата му.

Усмихна му се широко и отвърна:

— Разбира се.

И той я поведе към танцовата площадка, пораждайки бурно негодувание от страна на братята Клемат.

— Къде се загуби? — попита го тя. — Започвах да си мисля, че няма да дойдеш?

— Забавиха ме. Изникна ми… ангажимент във Вехтошарника. — Той си пое дъх, сякаш се канеше да каже още нещо, но размисли.