Невинност [bg]

Лиса все още беше ядосана на госпожа Сноудън, когато затвори вратата на апартамента си. Тръгна към кухнята, защото имаше нужда от малко вино, за да се успокои след вечер като тази. Половин чаша шардоне щеше да притъпи ефекта от двете уискита, които беше изпила с Йън, бармана, и дори щеше да й позволи да спи нормално.

Отиде до шкафа и взе чаша. Когато се обърна към хладилника, забеляза, че лампата в килера свети.

Отиде и отвори вратата на килера, надникна вътре. Помещението беше малко, метър и половина на два метра, и вътре никой не можеше да се скрие. Все пак тя се ослуша и се огледа. Протегна се към електрическия ключ и се замисли как може да е забравила осветлението. После натисна ключа и помещението потъна в мрак.

Върна се с чашата до хладилника и я сложи на кухненския плот, после хвана дръжката на хладилника, за да извади бутилката вино. Но допирът с дръжката я стресна. Тя беше хлъзгава и лепкава. Лиса бързо дръпна ръката си и я доближи до лицето. Дори в полумрака различи кървавото петно на дланта си.

— Трябваше ми вода.

Гласът долетя зад нея. Тя се обърна стреснато и събори чашата, която падна от плота и се разби на пода. Пред нея стоеше млад мъж с черна коса. В дясната ръка държеше бутилка с изворна вода. Позна я — същата марка вода тя държеше в хладилника. Той вдигна бутилката и отпи от нея. В лявата си ръка държеше мачете, острието на което беше изцапано с кръв.

Лиса вдигна очи към него отново и забеляза, че е ранен в рамото и кърви.

— Надявам се, нямаш нищо против — добави той.