Невинност [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 9789544093266
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинност [bg]». Краткое содержание книги:
— До края на годината има още една седмица, а и трябва да видя твоето писмено заключение, но определено сега се чувствам по-добре.
Фин затвори телефона и погледна към Козловски. Детективът се беше облегнал в стола и наблюдаваше адвоката, присвил очи.
— Да разбирам ли, че имаме добра новина? — попита той.
— И още как. — Фин се усмихна. — Беше Смити.
— Разбрах.
— Каза, че първият отпечатък, който те твърдят, че са свалили от пистолета — този, който е послужил за основание да получат заповед за арест на Салазар — бил копие от стар отпечатък от досието му. Което означава, че вторият отпечатък най-вероятно е бил поставен върху оръжието, след като са го арестували.
— Може ли да се дължи на недоглеждане или пропуск на полицаите? Може би просто са сложили грешния отпечатък в досието. — Козловски видимо беше развълнуван. Фин знаеше как мрази детективът да губи спорове, особено от него, но емоциите му бяха необичайно силни. Той се запита дали детективът не цели да изкарат клиента им виновен.
— Ти сигурно се шегуваш. — Фин стана от стола си. — Скептицизмът е едно нещо, но това твоето на нищо не прилича, Коз. Този човек е невинен. Какво ти става?
Телефонът иззвъня отново.
Козловски поклати глава, но замълча.
— Салазар е невинен — повтори Фин. — И със или без твоята помощ аз ще отида да говоря със Стийл тази сутрин, за да разбера какво точно се случва.
Телефонът иззвъня втори път.
Той продължи да гледа Козловски. Беше се ядосал и искаше да го покаже ясно. Искаше да покаже, че няма да отстъпи.
— С мен ли си или не?
Телефонът иззвъня за трети път.
— Вдигни телефона — каза Козловски.
Фин продължи да го гледа гневно още секунда-две.
— Наистина ли искаш да го направя? Съдейки по развитието на случая, вероятно ще ми съобщят още добри новини. Ако президентът иска да помилва клиента ни, ще се противопоставиш ли? — Той вдигна слушалката. — Фин на телефона — извика все още под влиянието на емоцията. Заслуша се в гласа от другия край на линията и лицето му пребледня. — Н-не… Добре, сега тръгваме.
Затвори телефона. Видя, че Козловски вече го гледа въпросително.
— Какво има? — попита детективът.
Фин поклати глава, беше му трудно да говори.
— Беше за Лиса — отвърна. — В болница е.
Настъпи дълга пауза, докато двамата се гледаха, виждайки собствените си кошмари и страхове в очите на другия. После и двамата едновременно се втурнаха към вратата.
Трета част
Трийсет и първа глава
Докато пътуваха за „Мас Дженерал“, двамата си казаха не повече от пет думи. На места пътищата още бяха покрити със сняг от снощната буря и малогабаритното Ем Джи се хлъзгаше на завоите, докато Фин караше с максимална скорост. Минаха покрай Научния музей и Козловски, който дори нямаше сили да погледне адвоката, попита:
— Много ли е зле?
Фин стисна волана за следващия завой.
— Не казаха.
Паркираха в нарушение на правилата в една странична улица до болницата, за да избегнат чакането на паркинга, и веднага изтичаха в спешното отделение. От изписването на Фин не бяха минали и три часа.
Козловски беше първият, който влезе вътре. Тичайки, той стигна до приемната на отделението.
— Лиса Кранц. В коя стая е?
Младата медицинска сестра зад компютъра се обърна точно когато пристигна и Фин.
— Приеха я преди около час — отвърна тя, като ги гледаше със съчувствие. — Не говори много, само ни каза да се обадим на Том и Фин от службата. Вие ли сте?
Козловски кимна.
— Как е тя? — попита Фин.
Сестрата сведе поглед.
— Смятаме, че… — започна, но после се спря, щом се появи един лекар зад нея. — По-добре да говорите с доктор Крегани.
Щом чу името си, лекарят се обърна към тях:
— С какво мога да ви помогна?
— Приятели сме на Лиса Кранц — отвърна Фин. — Докарали са я сутринта.
— Какво се е случило? — попита Козловски с дрезгав глас.
Лекарят погледна въпросително към сестрата.
— Четвърто легло — рече тя.
— Ах, да. Грозна гледка. Съседката я открила тази сутрин и се обадила на 911. Едно от онези ужасни неща, които си мислиш, че се случват само на другите. Вие сте й приятели, така ли?
— Да — отвърна Фин.
— Добре, сега е добре приятелите й да са до нея.
— Моля ви, докторе, кажете ни как е тя.
Лекарят сякаш се стресна от въпроса.
— Като цяло е добре. Или поне ще се оправи. Пребили са я доста сериозно, има порязвания на няколко места. Но има предимно козметични увреждания — отвърна той със студен, строго научен тон, характерен за лекарите, които се занимават с най-тежките травми.