Невинност [bg]

Тя зави по ъгъла на Кеймбридж с Чарлс Стрийт, където новият реновиран урбанизъм граничеше със старата тухлена традиция. Беше натрупало още повече сняг и тя с усилие вървеше, на места нагазваше до коленете. Поне беше тихо и спокойно. Неколцина хора минаха по тухлените тротоари, забързани за вкъщи, прибиращи се от ресторанта или от работа, или пък запътили се за по едно питие в някоя от уютните местни кръчми. Но те се движеха като призраци в нощта, шумът от стъпките и гласовете им се поглъщаха от снега.

Тя вървеше по неравната снежна повърхност, като се хлъзгаше на всяка трета крачка. Но тя беше свикнала. И като повече бостънци си държеше официалните обувки с токчета в чанта, а навън обуваше груби обувки с дебели подметки и грайфери. Въпреки това цялото й внимание беше съсредоточено върху усилието да не се подхлъзне и на два пъти за малко не се блъсна в други минувачи, внезапно появяващи се срещу нея от снежната мъгла.

Когато вниманието не беше насочено към заснежените и неравни тротоари, тя хвърляше погледи към улицата за такси, но и малкото коли, които забеляза, вече бяха заети от някои по-големи от нея късметлии.

Ако знаеше колко силно ще завали, щеше да остане и да чака на стоянката пред болницата. Но вече нямаше какво да стори. Наведе глава още по-ниско, за да премине втората половина от маршрута.

Беше наполовина преминала по Чарлс Стрийт към Бийкън, когато усети опасност. Чувството се засили бързо от нещо, което не можеше да определи, но беше напълно сигурна, че интуицията не я лъже. Огледа се, но не видя никого. Все пак страхът у нея се засили — повечето жени от големите градове биха я разбрали. Беше страхът и уязвимостта, че е сама на пустата улица и ужасът, че ако я нападнат, никой нямаше да чуе виковете й.

Лиса поклати глава рязко, опитвайки се да се отърси от неприятното предчувствие. В края на краищата, в момента се намираше в един от най-безопасните райони в града. Но никоя част на града не беше абсолютно застрахована от опасности. Опита се да се усмихне на себе си, да се окуражи.

„Хайде, Лиса — каза си. — Не се дръж като страхливка. Откога стана такава?“

Собственият й глас, изглежда, я поуспокои. И така да беше, спокойствието скоро щеше да свърши.

Той стоеше пред входа на една от сградите и пушеше. Тя го забеляза едва когато се изравни с него на тротоара, достатъчно близо за него, за да се пресегне и да я докосне. Внезапната му поява я стресна и тя извика. Извъртя се, за да го погледне в лицето, и се подхлъзна в снега, с което изгуби равновесие. В опита си да се задържи и да не падне, се спъна в една неравна тухла на тротоара и падна на колене.