Невинност [bg]

— Какво се случи? — попита я шефът й.

Лиса преглътна тежко два пъти.

— Той каза, че иска чрез мен да ти изпрати послание.

Каза, че Салазар трябва да остане в затвора. В противен случай пак ще се върне.

— Дадено, оттеглям се от случая — отвърна Фин, без да се замисли изобщо. После се обърна и закрачи из стаята. — Мамка му, аз и без това не исках да го поемам още от самото начало.

— Ако се откажеш от случая — каза Лиса, — тогава по-добре си търси друга асистентка.

Той се обърна рязко към нея:

— Сигурна ли си? Тези хора не си поплюват.

Тя го изгледа твърдо, гневът и непреклонността в очите й се засилиха. Страхът беше изчезнал.

— Нито пък ние, нали така? Вече няма да си поплюваме.

— Точно така — съгласи се той.

— Добре. Защото няма да си губя времето да работя за някакъв шибан пъзльо, който се оставя да го изнудват.

— Добре. — Фин се облегна на стената и оцени сцената: Лиса в леглото, изпотрошена, но не и победена; Козловски, застанал над нея, мълчалив, но кипящ отвътре, хванал дланта й.

— Фин? — обърна се младата жена към него.

— Да?

— Може ли да ни оставиш за една минута насаме с Коз?

Отначало той се стъписа от въпроса.

— Д-да, разбира се.

Фин отвори вратата и една мисъл му мина през ума — мисъл, която го беше глождила и преди — но той бързо я прогони като абсурдна. Погледна към тях и ги видя в тяхната истинска същност — за първи път и двамата търсеха едно и също нещо, което сега им беше необходимо повече от всякога.

— Аз ще чакам отвън — добави.

Когато излезе, знаеше, че изобщо не са го чули.