Невинност [bg]

— Напомни ми утре сутринта — продължи Фин — да отидем да говорим със Стийл отново. Там има нещо. Трябва само да разберем какво е то.

Детективът нищо не каза.

— Ще спечелим това дело. — Клепачите на адвоката се затвориха. — Кълна се, ще измъкнем този човек — вече едва разбираемо добави.

Козловски стана и излезе от стаята. Отиде до кафенето, за да си вземе кафе, а умът му препускаше трескаво в това време. Даваше си сметка, че е време да разкрие всичко, и тази мисъл му се струваше като голямото просветление. Замисли се за Лиса и се запита как ли би реагирала тя. Опасността да я изгуби или дори да изгуби и малко от нейното уважение, беше съвсем реална. И парализираща. Но той не виждаше друг път пред себе си.

Когато тръгна обратно към стаята на Фин и зави към коридора, едва не се сблъска с млад санитар, който излизаше от стаята.

— Извинете, сеньор — каза санитарят.

Козловски го погледна. Беше на не повече от двайсет и три години, имаше черна коса и смугла кожа. Беше изнервен и притеснен и детективът беше сигурен, че досега не го е виждал да дежури в болничното отделение.

— Няма нищо — отвърна и застана между мъжа и вратата. Хвърли поглед към Фин, който продължаваше да лежи неподвижно в леглото.

Санитарят понечи да го заобиколи и да излезе от стаята, но той го спря с ръка.

— Чакай — каза.

— Какво има, сеньор? — попита санитарят.

— Стой на място. — Козловски направи две бързи крачки до леглото на Фин, сложи длан на гърдите му и се наведе да чуе сърцето му.

— Моля, сеньор, какво не е наред? — в гласа на санитаря вече прозвуча истински страх.

Козловски не беше напълно сигурен дали Фин диша. Допря ухо до устата на адвоката и у него се надигна паника. Погледна лицето му, носовете им бяха само на сантиметри един от друг.

Изведнъж приятелят му отвори рязко очи.

— Мамка му! — извика Козловски и отскочи назад.

Фин се навъси сънено.

— Какво, по дяволите, става? — попита. — Да не се опитваш да се целуваш с мен?

Козловски погледна към санитаря. Тогава се появи лекарят.

— Проблем ли има, Хуан? — попита той санитаря.

Младежът сви рамене и се успокои, че лекарят е поел контрол върху странната ситуация.

Лекарят погледна въпросително към Козловски:

— Сър?

Детективът огледа и тримата мъже в стаята и се почувства глупаво.

— Всичко е наред — отговори. — Просто съм изнервен.

Фин зарови лице във възглавницата и отново затвори очи.

— Успокой се, Коз — каза. — За тази вечер опасността приключи. Поспи малко.

Лекарят кимна на санитаря и двамата излязоха. Козловски поклати глава и седна на стола до леглото на Фин. Абсурдно беше. И въпреки това не можеше да се отърве от чувството за надвиснала заплаха.

Той се почеса по брадичката и седна, отново се опита да прогони натрапчивото предчувствие. Трябваха му няколко минути, но постепенно и той се унесе и затвори очи. След няколко минути заспа.