Невинност [bg]

Когато Козловски се върна в стаята, Фин почувства примирието някак неловко, както често става с приятели след спор. Двамата бързо щяха да го преодолеят и той го знаеше. Номерът беше да се върнат към нормалното положение по-бързо, независимо колко напрегнато беше в момента.

— Как е ръката ти? — попита Козловски. Той също се опитваше да оправи отношенията им. Така щеше да е по-лесно.

— Ужасно боли — отвърна Фин. — И то с половин банка болкоуспокояващо в системата ми.

— Ако трябва да избирам, бих предпочел куршума пред хладното оръжие. Повечето хора не си дават сметка, че ножовете са по-смъртоносни от огнестрелните оръжия — отбеляза детективът.

— Няма как да знам — каза Фин. — Не са ме прострелвали досега. Ще трябва да почакам, докато ми окажат и тази чест.

— И все пак какво правеше там? Какво отиде да проучиш?

— Исках да видя къде е била нападната Стийл. Трябваше да отида. Нещо ме смущаваше в полицейските доклади и показанията и не можех да разбера какво е. Трябваше да се уверя лично.

— И разбра ли какво е?

— Мисля, че да.

— И?

— Смятам, че в онази нощ е била на служба. Спомням си как изглеждаше този квартал преди петнайсет години. Няма начин да не е била на работа и да се е разхождала там. Със сигурност е работила по даден случай.

Козловски се замисли върху думите му.

Фин го притисна:

— Живеела е в Южен Бостън и не мога да си обясня какво я е довело до Роксбъри. Остава възможността, че е била там по служба. Но в протоколите няма нито дума по какво точно е работила тогава. Нито прокурорът, нито защитата са си направили труда да я попитат. Това ми се струва много странно.

— Има ли значение?

Той се изуми от равнодушието на Козловски.

— Има ли значение ли? Разбира се, че има. Може да е нещото, което има най-голямо значение. Ако разберем върху какво е работила тогава, може би ще разберем кой друг има мотив, за да се опита да я убие. Не виждаш ли? Може да е ключът към разкриването на целия случай.