Честотата на Шуман [bg]

Зад рецепцията стояха двама мъже с еднакви хавайски ризи на зелени и жълти шарки. Хелена незабавно позна единия - Сантос Родригес, управителя на хотела. Мургавият мъж изглеждаше изискано дори в това крещящо облекло и бръснатата му глава блестеше на следобедното слънце като гостоприемен фар. Хелена винаги го бе намирала за много забавен - привлекателен, пълен с енергия и стил. Петдесетгодишният открит гей управляваше хотел „Американа“ като фино настроена машина. Никой не смееше да му противоречи и всичко се изпълняваше точно по начина, по който кажеше.

Хелена застана пред него.

-      Сантос, радвам се да те видя.

Той я погледна, но не я позна веднага.

-      С какво мога да ви помогна, мадам? - Макар да беше мексиканец по произход, бе получил образованието си в Англия и акцентът му бе стопроцентово оксфордски.

Хелена прибра косата си зад дясното си ухо, за да разкрие повече от лицето си, и се опита да се усмихне.

-      Аз съм. Хелена Каприарти.

Сантос се сащиса, когато позна характерния начин, по който оправяше косата си.

-      Мадам Хелена! Какво е станало с вас, мила моя? - И моментално изхвърча иззад рецепцията. - Заповядайте, седнете. - Поведе я към фотьойлите в салона. - Какво желаете! За вас всичко! - Обърна се към помощника си на рецепцията. - Донеси на мадам чаша вода. И малко лед за синината. Бързо!

Хелена се пльосна във фотьойла.

-      Сантос, трябва да ми помогнеш.

Той изглеждаше много загрижен.

-      Разбира се, за вас всичко. Какво се е случило?

-      Преживях два много лоши дни - въздъхна тя.

-      Това е очевидно, мила. - Сантос отново извика на помощника си: - Веднага извикай доктор Уелс. - Обърна се към нея. - Ранена ли сте?

Тя замълча за момент, за да досъчини историята си.

-      Бандити ни устроиха засада недалеч от Чичен Ица. Въоръжени. Извадихме невероятен късмет, че успяхме да се отървем живи.

-      Боже мой! - Сантос грабна чашата вода от сребърния поднос на келнера и ѝ я подаде. - Ето, пийте. - Взе леда и го уви в чиста кърпичка. - Господин Йенсен с вас ли е?

Тя притисна ледения компрес до лицето си.

-      Не, няма го. Но един приятел е в колата отвън. Ранен е.

Никога досега не бе виждала Сантос толкова загрижен.

- Да се обадя ли на полицията?

Хелена поклати глава.

-      Сантос, седни. Положението е сложно. - Тя се огледа. Във фоайето не се виждаха други гости. - Трябва незабавно да се обадя на баща си. - Потръпна само при мисълта за това. - Мога ли да ползвам телефон?

Сантос щракна с пръсти.

-      Телефон. Веднага! - Помощникът му изчезна в задната стаичка. - Ами приятелят ви? - Управителят посочи към алеята.

- След малко, Сантос. Първо ще ми трябва място, където да отседнем. - Хелена имаше само няколкостотин долара, а не искаше да използва кредитните си карти. Това беше причината да се обади на баща си.