Честотата на Шуман [bg]
- Автор: Райд Кристофер
- Серия: Надзирателят #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555052
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Честотата на Шуман [bg]». Краткое содержание книги:
- Не и аз - отвърна видният джентълмен. - Ти би трябвало да се тревожиш повече.
Андре го погледна объркано.
- Какво искате да кажете?
- Използвах твоята парола за достъп.
Момчето пребледня.
- Но защо!
Джаспър отстъпи крачка назад.
- Имахме уговорка, млади човече, и ти изпълни своята част от нея. - Джаспър беше абсолютно невъзмутим. - Не се безпокой, ще се погрижа никой да не научи за малкото ти прегрешение със системата за сигурност. Не забравяй, че използвах значителното си влияние, за да те вкарам в „Ентърпрайз Корпорейшън“. Аз инвестирах в теб. И очаквам да ми се отплатиш за това. - Впи пронизителния си поглед в младежа. - Бартън е намислил нещо и искам да знам какво е то. Твоята работа е да ми помогнеш.
- Но защо сте използвали паролата ми?
- Андре, надхитряват ни. Не го ли разбираш? - Джаспър се наведе към него. - Виж, момче, искам да постигнеш успехи. Искам да стигнеш до върха в твоята област. Един ден именно ти би могъл да застанеш начело на Меркуриевия екип, стига да изиграеш правилно картите си.
Андре винаги виждаше отворилите се възможности. Време беше да изиграе коза си.
- Вчера Бартън спомена нещо, което ме изненада - невинно рече той. - Нещо за някаква мисия...
Карин прокара идентификационната си карта през четеца и вратата се отвори. От съседното помещение долетяха гласове - и тя замръзна. Лабораторията трябваше да е празна. Като внимаваше да остане скрита, тя тихо затвори, отиде до наблюдателната площадка и погледна през стъклената стена. Джаспър Тредуел беше в лабораторията и разговаряше с Андре Стайнбек.
„Какво става?“ - помисли тя.
Знаеше, че по изрична заповед на Бартън дори Тредуел нямат право да влизат в лабораторията. За съжаление стъклената стена беше дебела над трийсет сантиметра и тя не можеше да чуе нито дума. Не беше обаче от хората, които пропускат възможности, така че се съсредоточи върху движенията им.
- Бартън беше в банята си и разговаряше с Уилсън Даулинг - каза Андре. - Помислих си, че са избрали доста странно място. Рискувах да подслушам разговора им. Бартън говореше нещо за кодирана информация в Книга на Исая. - Тийнейджърът се почеса по тила. - Може би наистина става нещо. Нещо странно. Книгата на Исая няма нищо общо с чертежите за машината на времето.
- Защо не ми каза? - гневно попита Джаспър.
Очите на Андре се напълниха със сълзи.
- Съжалявам, господин Тредуел. Наистина съжалявам. Уплаших се. - Той подсмръкна. - Ако Бартън разбере, че съм ви казал, със сигурност ще ме изхвърли от екипа. - Момчето избърса очи, като се мъчеше да не преиграва. - Ще изгубя всичко, за което двамата с майка ми положихме толкова усилия.
Джаспър винаги познаваше кога някой разиграва номер - самият той беше специалист по преструвките. Нямаше обаче нищо против тях, стига да му донесат онова, което иска.
- Андре, трябва да запомниш, че съм най-добрият ти приятел тук.
- Зная това, сър. Наистина.
- А сега се стегни. - Джаспър хвърли поглед към транспортната капсула. - Правилно направи, че ми каза. Книгата на Исая значи? В нея трябва да има нещо важно. Андре, искам да знам какво е то. Нямаме много време.
- До прехвърлянето остават само още осем дни - каза Андре.
- Именно. Уведоми ме веднага щом научиш нещо.
- Има обаче един проблем. Времето е недостатъчно за цялата работа, с която съм натоварен. А като се добави и това... просто не знам. - Това беше начинът на Андре да попита: „А какво ще получа в замяна?“
Джаспър се усмихна лукаво.
- Ако Бартън бъде хванат да върши нещо, което не е в интерес на компанията, ще го изритаме. Меркуриевият екип ще остане без лидер. Ще имаш добри позиции, Андре. И с моята помощ... кой знае? - Типично политически отговор, намекващ какво ли не, без да го ангажира с нищо.
Карин гледаше как Джаспър върви към изхода. За нейно изумление, когато остана сам, Андре направи няколко танцови стъпки и вдигна победоносно юмрук, сякаш току-що бе отбелязал гол за Световната купа.
Ставаше нещо странно и Карин бе твърдо решена да разбере какво е то.
27.
Канкун, Мексико
Хотел „Американа"
27 ноември 2012
16:16
Мисия Исая - ден трети
С писък на спирачки покритият с кал джип спря в много по-различна среда от тропическата джунгла и черния път, по който бе пътувал доскоро. От двете страни на безупречно чистата алея на хотел „Американа“ бяха засадени петунии и невени - цъфнали, с плътни наситени цветове, образуващи сложни шарки по просторната градина.