Честотата на Шуман [bg]

-      Много добре, Уилсън. Впечатлен съм.

Уилсън погледна текста по-нататък.

-      Не мога да разчета много от символите.

-      Щях да се изумя, ако можехте - съгласи се Бартън. -       Това не е стандартен иврит. Повечето староеврейски текстове са религиозни по характер. Медният свитък обаче е нещо друго. Част от речника му просто отсъства в другите древни документи. Виждате ли, сега си даваме сметка, че Медният свитък е бил изработен след написването на другите свитъци от Мъртво море. В известен смисъл това е напълно логично. Но ако това наистина е вярно, как се е озовал в пещерите? Тази загадка е една от многото причини всички да си мислят, че става дума за фалшификат.

-      Не разбирам.

-      Пергаментите са били скрити в пещерите от братството Хирбет Кумран през шейсет и осма година, за да бъдат спасени от римляните - обясни Бартън. - Отначало смятахме, че Медният свитък е бил скрит по същото време. Радиовъглеродното датиране на керамичния съд, в който е бил запечатан свитъкът, показва друго. Сега знаем, че Медният свитък е бил скрит там повече от петстотин години по-късно.

Уилсън се опита да смели чутата информация.

-      В такъв случай онзи, който го е скрил в пещерите, е знаел къде се намират и останалите свитъци.

-      Именно. Пергаментите останали скрити за почти две хиляди години. Загадката е защо е бил добавен и Медният свитък, при това петстотин години по-късно? Аз разбрах, че той е свързан по някакъв начин с книгите от Стария завет. По-късно открих, че връзката всъщност е гигабитовото кодиране в него. Ако Медният свитък не беше открит в пещерите на Мъртво море, никога нямаше да установя това.

-      Петстотин години. Това са много поколения — рече Уилсън.

-      Единственото ми заключение е, че Медният свитък е бил добавен от братството Хирбет Кумран, тъй като единствено те са знаели за пещерите. Това е интересно, защото проучванията ми показват, че братството било смятано за разтурено или избито през шейсет и осма година. Изглежда обаче, че сектата е продължила да съществува и много след инвазията на Веспасиан.

-      Това братство съществува ли и днес?

-      Не съм сигурен.

-      Те ли са създали този свитък?

-      И в това не мога да съм сигурен.

Уилсън огледа малкия склад и попита:

-      Защо го държите тук? - Пред вратата нямаше дори охрана.

-      Никой не подозира, че това е истинският Меден свитък. Поръчах да му направят копие, което сложих в главното фоайе на сградата на „Ентърпрайз Корпорейшън“.

Уилсън отново долови вибрацията на медната сплав по дланите си. Усещането някак го изпълваше с чувство за покой.

През следващите десет минути Бартън говори за Медния свитък. Беше обсебен от мястото му в историята. Оживеният разговор внезапно беше прекъснат от почукване на вратата.