Честотата на Шуман [bg]

-      Какво има? - попита Бартън.

Джаспър сниши гласа си до шепот.

- Дойдох да те предупредя. - После отново заговори нормално. - Някой използва без оторизация системата за сигурност първа степен. Мисля, че трябва да я изолираме. Реших първо да се консултирам с теб.

Бартън се изненада.

-      Някой използва системата?

-      Да. Засечени са шестнайсет неоторизирани влизания.

-      Шестнайсет!? Кой е зад тях?

-      Не сме сигурни. Именно затова трябва незабавно да проведем разследване. Който и да е, досега успява да скрие самоличността си. - Последва дълга пауза. - Сигурността на „Ентърпрайз Корпорейшън“ е изложена на опасност.

-      Разбирам - каза Бартън. - Трябва да започнем пълно разследване. Предлагам да се обадим и на полицията.

Джаспър поклати глава.

-      Не е нужно. Ще се справим и сами. Мисля, че е важно да не допускаме намеса от страна на властите. Така е по-добре. - Погледът на Джаспър се плъзна из помещението и спря за момент върху празната кутия на Медния свитък.

-      Доверявам се на преценката ти - отвърна Бартън.

-      Е, това дойдох да ти кажа. - Сега Джаспър като че ли се чувстваше неловко. - Знаех, че ще те заинтересува, особено като се има предвид колко си потаен относно проект осемдесет и едно нула седем.

Джаспър тръгна към вратата, но спря.

-      Просто от любопитство, какво правите тук?

Бартън изобщо не се смути.

-      Търсех едни записки.

-      Тук ли ги държиш?

Бартън скръсти ръце на гърдите си.

-      Стари записки.

Джаспър го изгледа продължително, сякаш усетил, че Бартън го лъже.

-      Ясно - рече той. - Просто исках да ти кажа за пробива в сигурността, това е. Познаваш ме - сигурността преди всичко. Съветвам те да внимаваш - някой може да наблюдава.

-      Човек трябва да е внимателен само ако има да крие нещо - отвърна Бартън.

-      Ама че нелеп коментар - презрително рече Джаспър.

Бартън се усмихна.

-      Просто те изпробвах, Джаспър.

-      Не е време за шеги - отвърна Джаспър. - Особено сега.

-      Колкото по-бързо стигнеш до дъното на проблема със сигурността, толкова по-добре за всички ни - сериозно каза Бартън. - Постъпваш правилно.

-      Много се радвам, че се запознахме - обади се Уилсън.

Джаспър му хвърли кратък твърд поглед и отново се обърна към Бартън.

-      Искаш ли да оставя вратата отворена?

-      По-добре я затвори.

Вратата щракна и се възцари пълна тишина.

Накрая Уилсън наруши мълчанието.

-      Отношенията ви определено са интересни. Да не кажа отровни.

Бартън седна на един сандък и въздъхна:

-      Лошо...

-      Кой е този тип?

-      Президентът на „Ентърпрайз Корпорейшън“. Вторият най-главен. Още по-лошото е, че дядо му е председател на борда на директорите.