![Честотата на Шуман [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/0/chestotata-na-shuman-bg-download.jpg)
Честотата на Шуман [bg]
- Автор: Райд Кристофер
- Серия: Надзирателят #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555052
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Честотата на Шуман [bg]». Краткое содержание книги:
Висблат се разсмя.
- Опитвах се да ви защитя! Помислете само. Хората ми можеха просто да ви убият.
- Все още ви слушам - каза Уилсън.
- Трябва да се срещнем. Да обсъдим някои неща.
- Ще си помисля. - Уилсън замълча, опитваше се да спечели време да си помисли. — Имам ви номера, записан е в телефона. Ще ви се обадя да се уговорим.
Последва дълга пауза.
- Ако решите да не се обадите - отвърна Висблат, - искам да разберете, че ще използвам всичките си възможности да ви попреча да отворите втория портал. Нямам друг избор. Съжалявам. Обадете ми се, когато сте готов. През следващите дванайсет часа ще съм в Мексико. И, господин Даулинг, ако решите да не съдействате, ще съм принуден да приема, че двамата с вас не сме на една и съща страна.
Телефонът замлъкна.
Хелена незабавно започна да нарежда:
- Защо не ми каза, че го познаваш!
- Кротко, Кротко...! - Уилсън вдигна ръце. - Задръж за момент. Нямам представа какво става. Просто му играех по свирката, за да науча нещо повече. Права си, положението е адски шантаво.
- Каза му, че си ранен! Вече почвам да си мисля, че си пълен идиот.
- Той знаеше.
- Висблат е човекът, който просна в безсъзнание Джордж Уошингтън! Видях го. Той е побъркан! Личи му по очите. Той е изпратил онези наемници да те заловят, Уилсън. Срещу един милион долара! Каквото и да иска, не му го давай. Повярвай ми. Не се споразумявай с него. Каквото и да ти предлага.
Уилсън не знаеше какво да мисли.
- Ще си пълен глупак, ако го направиш.
- Хелена, моля те, престани. Започваш да ставаш досадна.
- От моя гледна точка нямам причина да не те смятам за пълен глупак. Крадеш самолет. Разбиваш го. Онова, което направи в пирамидата. Знам, че то беше причина за бурята! Ако не бях аз...
Уилсън вдигна ръка.
- Престани!
- Ако не бях аз, щеше да си мъртъв! - още по-упорито продължи тя.
- Допреди пет минути беше започнала да ми харесваш - отвърна Уилсън.
Тя го изгледа ледено.
- Аз лично нямам подобен проблем с теб.
Уилсън посочи пътя.
- Какво ще кажеш просто да караш? Явно логиката не води доникъде. - И отново ѝ посочи да гледа напред.
- Та аз дори не знам накъде отиваме! - възрази тя.
Уилсън погледна към слънцето.
- Просто продължавай напред. Рано или късно ще излезем на шосе. След това продължи към Канкун. Намира се само на няколко часа път.
- Искаш да отидем в Канкун?! - слиса се Хелена. Помисли си за грандхотелите и белите плажове. - Откъде знаеш дали Висблат не те чака там?
- Той очаква да му се обадя. Долових го в гласа му.
Все още не бе имал възможност дори да се запита откъде Висблат би могъл да знае за мисия Исая.
- Мен ако питаш, като едното нищо в момента ни следи по джипиеса на телефона - изсумтя Хелена.
Права беше. Така че Уилсън изхвърли апарата в джунглата. Но не и преди да запомни телефонния номер на Висблат. Както казваше Бартън - няма смисъл да изключваш никоя възможност.
26.
Калифорния, Америка
Сграда „Меркурий",
субниво А5 - лаборатория
15 май 2081
23:10
8 дни преди опитното прехвърляне
Андре беше страшно горд с новата си лабораторна престилка. За него тя бе признание за силния му интелект, а сега и за успех в кариерата. Беше сам в лабораторията и стоеше до проводниковата банка, част на колайдера и имплодера. Дейвин си беше легнал преди часове и бе оставил на Андре списък от двайсет задачи, които трябваше да се свършат до сутринта.
Подковообразната проводникова банка, която бръмчеше непрекъснато, бе огромно устройство, дълго десет и високо три метра. Десетки бели фиброоптични индикатори на предния панел примигваха в идеална последователност.
Андре тъкмо бе приключил с фината настройка на освобождаващия механизъм - критичната точка, в която проводниците увеличаваха мощността си до максимум, за да разградят всичко в транспортната капсула. Сега механизмът работеше идеално. Леко намръщен, младежът отметна в таблета си поредната изпълнена задача.
Помещението беше правоъгълно, с площ около половин футболно игрище. Куполообразният черен таван се издигаше на височина три етажа при стените и бе два пъти по-висок в центъра. При евентуален катастрофален инцидент - експлозия или нещо подобно - хидравличните системи можеха да накарат помещението да се свие и по този начин да поеме енергия, еквивалентна на отделената при ядрен взрив с мощност четири мегатона. Това бе истинско чудо на строителното инженерство.