Честотата на Шуман [bg]

-      Именно. Но ще добавя и още нещо - полицаите изглеждат страхотно в униформа. - И ѝ смигна.

Служителят дотича с безжичен телефон и му го подаде. Сантос на свой ред го подаде на Хелена.

-      Кога ни гостувахте за последен път?

Тя набра номера.

-      Преди година, ако не се лъжа. Някъде там.

-      Сякаш беше вчера, скъпа.

Още след първото позвъняване ѝ вдигнаха.

-      Хелена, ти ли си?

-      Преди да кажеш каквото и да било, добре съм - побърза да каже тя.

Сантос стана и се отдалечи - разбираше, че Хелена иска да остане сама.

-      Не съм на себе си от притеснение, Хелена! - почти викна Лорънс. - От полицията ми казаха, че си отвлякла самолет. Кажи ми, че не е истина!

-      Иска ми се да можех, татко.

-      Вярно ли е?

-      Моля те, татко, имам нужда от помощта ти. Нямам пари и съм в Мексико.

-      В Мексико ли?!

- Дълга история.

-      Идвам да те взема! Къде си?

-      Не, татко. Сама се забърках в това и сама ще се оправям.

Тонът на Лорънс стана гадно снизходителен.

-      И как смяташ да го направиш?

-      Знам, че изглежда зле, но трябва да ми се довериш. Зная какво правя. - Хелена чудесно си даваше сметка, че баща ѝ ще пристигне на мига, стига да може. Не можеше да рискува подобно нещо. Уилсън беше издирван и тя трябваше да разбере повече, преди да вкара още някого във всичко това. Особено пристрастен към контрола човек като баща ѝ.

-      Кажи ми къде си - настоя Лорънс. - Веднага, Хелена!

-      Не ми е нужна такава помощ, татко. А само банков трансфер. Двайсет хиляди долара.

От другата страна ѝ отговориха с мълчание.

-      Трябва да го направиш. Зная какво правя - опита се да го убеди тя. - Трябва да ми повярваш. Ще ти обясня всичко, когато се видим.

-      В каква беля си се забъркала?

-      Не ме грози никаква опасност. Вече не.

-      Хулия не е на себе си от тревога!

-      Моля те, татко, просто ми прати парите и всичко ще е наред. - Тя закри микрофона с длан. - Сантос. Кажи ми номера на банковата си сметка. - Той бързо написа номера на листче, подаде ѝ го и Хелена го продиктува на баща си. - Изпрати парите от сметка, която не може да се проследи - добави тя. Знаеше, че Лорънс лесно може да уреди подобни неща - баща ѝ непрекъснато прехвърляше пари под масата при големи сделки.

Молбата ѝ го разтревожи още повече.

-      Хелена, моля те, нека дойда да те прибера.

-      Добре съм, татко - твърдо отговори тя.

Известно време спориха дали той да не дойде в Мексико.

-      Ако дойдеш да ме търсиш, ще изчезна - заяви накрая Хелена. - Наистина. Не ми е нужна подобна помощ.

-      Май нямам избор - примирено въздъхна Лорънс.

-      Благодаря, татко. Наистина ти благодаря.

Почернял от слънцето мъж на средна възраст и с очила приближи забързано рецепцията. Беше с къси панталони и носеше малка черна чанта. Устните на Сантос оформиха думата „доктор“ и Хелена кимна, че е разбрала.