Дъщерите на Костотрошача [bg]

28

Стояха в стаята, гледаха гневно и крачеха, отказвайки да приемат, че нещо от думите на Райън може да е толкова простичко, че да е самата истина. Стаята за разпити беше обзаведена с бяла маса, шест леки сгъваеми стола, пръснати наоколо, и голям прозорец-огледало, който позволяваше на властите да наблюдават разпита от съседната стая.

За разлика от килийния минимализъм в обзавеждането, забележителен беше броят на хората, които влизаха и излизаха през последния един час. В момента те бяха представени от един униформен полицай, който стоеше в ъгъла, от Рики Валънтайн, агентката от ФБР, на която се беше обадил отец Хортънс, и от шефа й Марк Кракър. И от прокурора Бъртън Уелш, който току-що бе изписан от болницата и фучеше в далечния ъгъл като бик, който вижда само червено. Казаха му, че няма работа там едва дванайсет часа след като ръката му е била счупена, само че побеснелите бикове явно не слушат лекарите.

Прокурорът беше свикал пресконференция, на която се представи като герой, успял да избяга от затворнически плен, сложил край на войната без чужда помощ и предал на правосъдието тиранина, който тормозеше всички.

Райън съзнаваше, че е изправен пред невъзможни обстоятелства, че нищо не говори в негова полза и че в момента дори неистовите му молби и обяснения работят против него.

Броени минути, след като ФБР проникна в склада, той пределно ясно изложи своята версия, като ги умоляваше да разберат. Не беше способен да изпълни условието. Не можеше да убие невинен човек, независимо какво рискуваше. И точно в това беше проблемът, нима не разбираха, понеже на карта беше заложен животът на Бетани. Трябваше да спрат Костотрошача.

Само че никой не обърна внимание на настойчивостта му, затова Райън се затвори в себе си и насочи мисли към надеждата, колкото и нищожна да бе, че все още би могъл да се добере до Костотрошача, като отиде на определената среща.

Шансовете му бяха ограничени. Можеше тихо и кротко да отиде в ареста и да понася със стиснати зъби перченето на прокурора, докато Бетани плаща с живота си цената на неговия неуспех да изпълни изискванията на Трошача. Или пък можеше да убеди някого в тази стая и да търси изход!

— Според мен не разбирате колко невероятно звучи това — заяви Кракър и го огледа, извил вежда. Замислено се потупа с пръст по бузата. — Ако сте направили всичко по искане на така наречения Костотрошач, защо ви е било да излагате на опасност живота на дъщеря си, като се обаждате на отец Хортънс? Човек би допуснал, че ще направите точно каквото похитителят е поискал от вас.

— Някога опитвали ли сте да строшите костите на друг човек, сър?

— Добре, не ви е било лесно да го направите, но защо ще се обаждате на отец Хортънс?