Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Той посочи към основата на планината. Дори в мрака на нощта ясно се виждаше, че първите няколкостотин метра представляват отвесна и гола скала. Елфата не успя да различи никакъв вход, което я озадачи. Ром я бе накарал да вярва, че щяха да го видят едва ли не веднага.
Тя се обърна, за да го извика, но откри единствено, че от дупката не е останала почти никаква следа. Верееса коленичи, след това залепи ухо до малката цепнатина. Не се чуваше абсолютно нищо.
— Забрави ги, моя елфска лейди. Те са се върнали в скривалищата си. — В тона на Фалстад се долавяше нотка на презрение към неговите братовчеди от хълмовете.
Кимвайки, елфата най-накрая си спомни за инструкциите на Крас. Замятайки плаща си встрани, тя извади медальона от укритието му и го постави открито върху гърдите си. Верееса се надяваше, че магьосникът може да вижда в тъмното, иначе нямаше да им бъде от никаква помощ.
— Какво е това?
— Помощ… надявам се. — Крас й бе заповядал да не казва на никого за медальона, но едва ли бе очаквал от нея да го крие и от Фалстад. Джуджето би я сметнало за луда, ако започнеше да си говори самичка.
„Всичко се вижда много добре — обяви магьосникът, стряскайки я. — Благодаря“.
— Какво има? Защо подскочи така? — попита джуджето.
— Фалстад, нали знаеш, че Кирин Тор бяха изпратили Ронин с мисия?
— Да. При това по-сериозна от тъпите измислици, които той ни разказа. Защо?
— Този медальон е от магьосника, който го е изпратил на истинската му мисия, част от която, според мен, беше Ронин да проникне в планинската крепост.
— С каква цел? — Той не изглеждаше никак изненадан.
— Това все още не ми е обяснено. А медальонът позволява на един от магьосниците, на име Крас, да разговаря с мен.
— Но аз не чувам нищо.
— За съжаление, това е начинът, по който работи — чувам го само аз.
— Типично за магьосниците — отбеляза Фалстад със същия тон, с който бе коментирал недостатъците на братовчедите си от хълмовете.
„Най-добре да тръгвате — предложи Крас. — Времето, както се казва, е от изключителна важност“.
— Случи ли се нещо? Отново подскочи!
— Както казах, ти не можеш да го чуеш, но аз мога. Той иска да продължим напред. Каза, че щял да ни води!
— Че той вижда ли?
— Чрез кристала.
Фалстад се приближи до медальона и насочи пръст към камъка.
— Кълна се в Еъри, че ако ни измамиш, дори призракът ми ще те преследва, заклинателю! Кълна се!
„Кажи на джуджето, че целите ни са сходни“.
Верееса повтори изречението на Фалстад, който го прие неохотно. Елфата също изпитваше съмнения, но ги запази за себе си. Крас бе казал, че целите им били „сходни“. Това съвсем не означаваше, че са еднакви.
Въпреки тези свои мисли тя започна стриктно да изпълнява първите нареждания на Крас, приемайки, че той поне ще ги вкара в Грим Батол. Упътванията му отначало звучаха чудато, тъй като ги накара да заобиколят част от планината по маршрут, който според тях щеше да отнеме твърде много време. Но след това магьосникът ги прекара по една равна пътека, която бързо ги изведе до тясно пещерно гърло — търсения вход, както се надяваше Верееса. В противен случай тя непременно щеше да си поговори с техния съмнителен водач.
„Стара мина на джуджетата — каза Крас. — Орките смятат, че не води никъде“.
Верееса я огледа, доколкото й позволяваше тъмнината.
— Щом отвежда вътре, защо Ром и хората му не са я ползвали досега?
„Защото те чакат търпеливо“.
Искаше й се да попита какво точно чакат, но Фалстад внезапно я хвана за ръката.
— Чуй това! — прошепна ездачът на грифони. — Нещо идва насам!
Те се прикриха зад една оголена скала — и точно навреме. Една страховита сянка целеустремено се приближаваше към района на пещерата, издавайки съскащи звуци. Верееса забеляза драконова глава, която се оглеждаше наоколо, а червените й очи проблясваха леко в нощта.
— Ето ти една основателна причина да не се ползва този път — прошепна Фалстад. — Знаех си, че е твърде хубаво, за да е вярно!
Изведнъж главата се извъртя към тях.
„Трябва да запазите тишина. Слухът на драконите може да бъде много остър“.
Елфата не си направи труда да предаде това излишно указание. Стискайки меча си, тя гледаше как бегемотът направи няколко крачки към тяхното скривалище. Размерите му бяха далеч по-малки от тези на Детуинг, но все пак бе достатъчно голям, за да ликвидира нея и Фалстад с лекота.