Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Радвам се, скъпа ми съпруго, че най-после успя да се овладееш, но ако искаш, продължавай да се пениш — лично аз нямам нищо против.
— Я върви по дяволите! — кресна тя и се съсредоточи върху усилието да си държи устата затворена.
Райдър се протегна. Знаеше, че пак го оглежда и усети как пенисът му започва да нараства. Тя дълго го гледа, после трепна, най-сетне осъзнала какво прави, и отмести очи към прозореца.
— Днес и Сара, и Тес ужасно се стреснаха от теб — продължи той да налива масло в огъня. — Отначало не можеха да повярват, че съм се свързал с такава ревнива жена.
Тя обаче успя да преглътне примамката.
Той се усмихна, дръпна завивките и си легна. Тя почувства как леглото поддава под тежестта му и си помисли, че ако иска да бяга, точно сега е моментът.
— Недей, Софи!
— Какво недей, негоднико проклети?!
— Не се опитвай пак да ми избягаш. Заключил съм вратата.
Това беше нелепо. И двамата го знаеха. Тя притвори очи за миг, после се обърна към него:
— Райдър, не искам пак да ме насилваш. Моля те, не ме посрамвай и не ме карай повече да те моля.
— Легни по гръб, Софи.
Тя поклати глава.
— Хайде, побързай. И ако бъдеш добра към мен, ще ти разкажа една приказка. Става ли?
— Не — отвърна тя, но легна по гръб.
— Добре.
Надвеси се над нея и изучаващо огледа лицето й — най-красивото лице на света. Докосна с пръст върха на носа й.
— Толкова се радвам, че си тук.
— Защо?
— Защото ти си ти, защото имах невероятния късмет да те открия и дори проявих достатъчно разум да се оженя за теб.
— Това е абсурдно, Райдър. Та коя съм аз? Кога най-после ще го разбереш? Ти просто ме съжали и това беше всичко. Дори и майка ти ме презира. Не ми е тук мястото, Райдър…
— И аз вече мислих за това — продължи той, а пръстите му продължаваха леко да докосват брадичката, носа, устните й… — За това, че мястото ти не е тук. Напълно си права.
Тя застина и душата й най-неочаквано се сви.
— Не, не ме разбирай криво. Но твоят дом не е тук. Тук господарка е Алекс, макар че, горката, непрестанно трябва да се бори с майка ми, за да постигне това, което иска. Не, Софи, това наистина не е твоят дом. Аз имам своя къща, в Котсуолдс, недалеч от Стробъри Хил, където живее братовчед ми Тони Париш с жена си Мелисанда.
— Къща ли? Каква къща?
— Нарича се Чедуик Хауз. Но никога не съм живял там — посещавам я три четири пъти годишно. Имам и доста земя и двадесетина семейства арендатори. Но докато ме няма, с тия неща се занимава управителят ми, Ален Дюбюс.
Той помълча за малко, после сви вежди:
— Започвам да си мисля, че човек трябва сам да се справя със задълженията си. Какво ще кажеш, Софи? Да идем ли в Чедуик Хауз? Ще ти хареса ли да имаш собствен дом, в който ти си господарката?
Очите й светнаха. Не беше сгрешил — в тях проблесна радост, която измести за миг страха й от него.
— Да — кратко отвърна тя.
После пак отвори уста, но той леко докосна с пръст устните й:
— Недей, скъпа. Знам, че си готова да ми задаваш хиляди въпроси, само и само да не те любя. Но за Чедуик Хауз ще продължим да говорим по-късно.
— Ще ми се да престанеш да четеш мислите ми, преди самата аз да успея да ги довърша!
— Виждаш ли колко сме близки? Аз просто не мога да не го правя. А сега, Софи, искам да ми направиш една услуга.
Тя застина и плахо го погледна.
— Аз съм ти съпруг. Никога няма да ти причиня болка и винаги ще взимам интересите ти присърце. Ако си разбрала какво казах, само кимни с глава.
Тя кимна.
— Като начало е добре. Но искам да си наясно и с още нещо — че ще се любя с теб всяка нощ. Искам да свикнеш с мен, да ми имаш доверие. Искам да забравиш всички останали мъже и просто да изтриеш от паметта си подлостта и тиранията на чичо си. Искам да мислиш само за мен, само за нас…
— Много е трудно.
— Знам. Но днес, когато защитаваше своето, ти пак стана опърничава и ми напомни за дивата амазонка, която спаси кожата ми от ножа на Томас в Ямайка. Значи има надежда… А сега, Софи, да махнем тази нощница — не искам да ни делят никакви дрехи, когато сме сами. Искам да те гледам, искам да чувствам гърдите ти под дланта си.
— Райдър, аз наистина не желая…
— Пет пари не давам, Софи, така че спри да хленчиш. Може би тази нощ ще си позволиш да изпиташ поне малко удоволствие? Ще те целувам сантиметър по сантиметър. И никога няма да се откажа, така че просто свикни с това и се научи да ми отвръщаш.
Той продължи да говори за разни незначителни неща, някои от тях доста забавни. Би дал всичко на света просто за да види на лицето й поне една усмивка, но тя лежеше притихнала и далечна. Не се бореше, но лежеше вцепенена, с ръце, свити в юмруци. На Райдър му се прииска да засмуче пръстчетата на краката й, да вкуси нежната плът между бедрата й… Но жената, която лежеше до него, нямаше никакво намерение да отстъпи. Все пак не се безпокоеше особено. Беше й казал истината — никога нямаше да се откаже. А тя все още не съзнаваше, че щяха да са заедно, докато оставят зад себе си всяка земна суета.