Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
— Тук е прекрасно — потвърди Краг и се огледа наоколо злобно. — На човек му трябва още само възглавница и дузина хурии, за да се получи пълна завършеност.
Маскул се освободи от ръката на Гагнет.
— Миналата нощ, когато се промъквах през мръсотията под мъртвешката светлина на луната, си мислех, че светът е прекрасен…
— Горката Сюленбод! — въздъхна Гагнет.
— Какво! Ти я познаваш? — изуми се Маскул.
— Познавам я чрез теб — отвърна водачът им. — Скръбта ти за тази благородна жена показва твоето собствено благородство. Струва ми се, че всички жени са благородни по душа.
— Може да има милиони благородни жени, но Сюленбод беше само една.
— Планетата, на която се е родила Сюленбод, не може да е ужасна — отбеляза Гагнет.
— Да сменим темата… Този свят е страховит и жесток. Благодарен съм, че го напускам.
— Поне по един въпрос двамата разсъждавате по един и същ начин — злокобно се ухили Краг. — Удоволствието е добро, а краят на удоволствието е зло.
— Чували сме ги твоите ненормални теории, Краг — изгледа го студено Гагнет. — Ти много държиш на тях, но те са безполезни. Светът не може да съществува без удоволствието.
— Така счита Гагнет! — жегна го Краг.
Наближиха края на гората и се озоваха на една скаличка. На петнайсетина метра под тях в подножието й продължаваха езерната и горите. Цялата област Баре беше огромен планински склон, който природата бе разположила терасовидно. Езерото, покрай чиито брегове преминаха, не беше затворено, а се стичаше на по-долната тераса в пет великолепни отвесни като нишка водопади, струйнали сред воден прах. Скалата не беше отвесна, така че за мъжете беше лесно да слязат надолу.
Оттук те навлязоха в друга, по-гъста гора. През средата й течеше поток и мъжете тръгнаха по бреговете му.
— Идвало ми е наум, че тъкмо Алппен ще ме убие — обърна се Маскул към Гагнет. — Така ли е?
— Тези дървета не се страхуват от Алппен. Защо ти трябва да се боиш от него? Алппен просто е едно чудесно, животворящо слънце.
— Вече зърнах заревото му и вълнението тогава едва не ме погуби.
— Силите са се опитвали да постигнат равновесие — обясни му Гагнет. — Когато видиш тук Алппен, той ще е единствен и силите у теб няма да воюват.
— Мога да ти кажа в аванс, Маскул — намеси се ухиленият Краг, — че точно това е козът на Кристалния.
— Какво имаш предвид?
— Сам ще видиш. Колкото лесно се отказа от тоя свят, толкова горещо сега ще ти се прииска да останеш в него, за да се насладиш на новите си преживявания.
— Както виждаш, трудно е да се удовлетвори Краг — усмихна се Гагнет. — Не трябва нито да се радваш, нито да отричаш света. Какво ти остава тогава?
— Чудно нещо, още не мога да схвана идеите ти — обърна се Маскул към Краг. — Препоръчваш ми самоубийство ли?
С всяка минута Краг като че ли ставаше по-жълтеникав и по-отблъскващ.
— Защо, само защото никой вече не те глези? — възкликна той, показвайки почернелите си зъби.
— Който и да си, каквото и да целиш, май си доста самоуверен — заключи Маскул.
— Сигурно искаш да се червя и да пелтеча като глупак, така ли? Чудесен начин да изобличаваш лъжите!
Гагнет се втренчи в корените на едно дърво, наведе се и прибра две-три подобни на яйца топчици.
— За ядене ли са? — попита Маскул, след като ги пое.
— Да, изяж ги, сигурно си гладен. Аз не искам, а не бива да засягам Краг, предлагайки му удоволствие — особено такова удоволствие, от нисък порядък.
Маскул счупи две яйца и глътна течността им. На вкус напомняше алкохол. Краг издърпа последното яйце от ръцете му и го запокити върху дънера на едно дърво, където то се счупи и остави слузесто петно.
— Не дочаках да ме попитат, Гагнет… Кажи, има ли нещо по-гадно от разваленото удоволствие? — извика Краг.
Гагнет не отговори, само хвана Маскул за ръка.
Два часа вървяха през гори, слизаха по скали и склонове, докато релефът се промени. Стигнаха до планинска верига, дълга поне три километра. До подножието й сигурно имаше повече от километър. Маскул не беше виждал подобно нанадолнище. Хълмът беше обраснал с непроходима гора. Дърветата в нея бяха различни от всичко, познато досега. Листата спяха завити навътре, а клоните растяха съвсем нагъсто, но бяха прозрачни, и слънчевите лъчи проникваха през тях. Гората беше обляна със светлина, обагрена в нежнорозово, жизнерадостна и женствена като на зазоряване. Настроението на Маскул се повдигна, без сам да иска.
Той спря, въздъхна и се замисли.
— Място тъкмо за замечтани женски погледи и за шии от слонова кост, а, Маскул? — изграчи Краг насмешливо. — Защо я нямаше сега Сюленбод?