Из Коментарите
— Хайде! — извика Ганима.
Лито, изпреварил я с две крачки към тесния процеп в скалите, не се поколеба нито за миг. Хвърли се и пропълзя напред, докато мракът го обгърна. Той чу как сестра му също скочи; настъпи внезапна тишина, след което долетя нейният глас, но без напрежение или страх:
— Закачих се.
Изправи се, макар и да знаеше, че така главата му ще бъде в обсега на ноктите на техните преследвачи, обърна се в тесния проход и запълзя обратно, докато най-сетне докосна протегнатата ръка на Ганима.
— Дрехата — каза тя. — Захвана се.
Той чуваше как точно под тях се срутват камъни; дръпна я за ръката, но резултат почти нямаше.
Под краката им се разнесе силно и запъхтяно ръмжене.
Лито се напрегна, притисна хълбока си към скалата и дръпна силно ръката на Ганима. Платът се скъса и той усети как тя хлътва към него. Стори му се, че подсвирна и разбра, че я боли, но дръпна още веднъж и още по-силно. Сестра му премина през пролуката и се строполи край него. Макар и в процепа, все още бяха прекалено близо до отвора му. Лито се обърна и на четири крака пропълзя навътре. Ганима го последва. Движенията й бяха несръчни и трескави, което подсказваше, че е ранена. Той стигна до края на процепа, обърна се с претъркаляне и се взря в тесния отвор на тяхното убежище. Пролуката беше на около два метра над главата му, а още по-нагоре светеха звездите. Внезапно нещо грамадно скри всички светлинки.
Боботещо ръмжене изпълни въздуха около близнаците. Приличаше на дълбокия и заплашителен вик, с който древният ловец се е втурвал към своята жертва.
— Голяма ли е раната ти? — попита Лито, сдържайки гласа си.
Ганима последва тона на брат си, сякаш го имитираше:
— Единият ме закачи с лапа. Разкъса влагосъхраняващия ми костюм на левия крак. Тече кръв.
— Много ли?
— От вената е. Мога да я спра.
— Натисни силно — каза той. — И не мърдай. Аз ще се погрижа за нашите приятели.
— Внимавай — предупреди го тя. — По-големи са, отколкото очаквах.
Лито извади кристалния си нож и го насочи нагоре. Знаеше, че тигърът ще посегне с лапата си през тесния отвор, защото тялото му не можеше да се промъкне.
Съвсем бавно Лито протегна ръката с ножа напред. Изведнъж нещо удари силно върха му. Момчето почувства тласъка с цялото си тяло и едва не изпусна острието. Кръв потече надолу по ръката му и го опръска, а внезапният вой едва не ги оглуши. Звездите се показаха отново. Звярът изтупурка и се заспуска към пясъка, а над скалите се понесе болезнено силен стон, подобен на мяукане.
Звездите се скриха отново и той чу ръмженето на втория преследвач. Лаза тигърът зае същото място, без да го е грижа за съдбата на неговия другар в лова.
— Упорити са — процеди през зъби Лито.
— Ти май реши въпроса с единия — рече Ганима. — Слушай!
Воят и шумът от конвулсии под тях отслабваха. Ала вторият тигър оставаше на мястото си като плътна завеса пред звездите. Лито прибра оръжието си в калъфката и хвана Ганима за ръката.
— Дай твоя нож. Трябва ми сигурно действащ връх и за този.
— Мислиш ли, че са подготвили трети като резерва?
— Не вярвам. Лаза тигрите ловуват по двойки.
— Също като нас.
— Да, като нас — съгласи се той.
Ръкохватката на нейния кристален нож се плъзна в дланта му и той здраво я стисна. След това отново подхвана опипващото постепенно движение нагоре. Но острието не докосваше нищо, освен празното пространство, дори когато се вдигна на опасна височина. Той свали ръката си, за да помисли върху новата ситуация.
— Не го достигна, нали?
— Не постъпва като другия.
— Още е там. Надушваш ли го?
Внимателно пое въздух и почувства, че гърлото му е пресъхнало. Зловонен дъх, влажен и с мускусната миризма на огромната котка опари ноздрите му. Звездите все още не се виждаха. От първото животно не долиташе вече никакъв шум — отровата на кристалния нож бе свършила своята работа.
![Децата на Дюна [Children of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/8/3/8/5/decata-na-dyuna-children-of-dune-bg-download.jpg)
