Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
Щом разбра, че се е излъгал в предположението си и че главатарят не е можал да се вмъкне в „ковчега“ незабелязан от мингосите, Ловецът на драго сърце се съгласи с тази промяна, защото наистина по-нататъшните опити за прикриване бяха безполезни.
Всъщност желанието на индианеца да се появи отново като син на гората се коренеше в едно по-нежно чувство. Той бе научил, че Вах-та!-вах се намира на отсрещния бряг. И природата така силно възтържествува над всички различия на нравите, племето и народа, че сведе този млад дивашки воин до равнището на чувствата, които би изпитал при подобни обстоятелства най-префиненият жител на някой град. Той изпитваше някакво нежно задоволство при самата мисъл, че онази, която обичаше, можеше да го види. И докато се движеше вън по площадката в оскъдното си индианско облекло като истински Аполон на девствените гори, стотици нежни представи, които обикновено браздят ума на влюбения, обзеха съзнанието и разнежиха сърцето му.
Но всичко това не беше забелязано от Ловеца; той не беше много вещ в тайните на Купидон, пък и в момента беше зает много повече с грижите, които се налагаха на вниманието му, отколкото с някоя от приказните мечти на любовта. Ето защо той скоро накара своя приятел да си припомни за тяхното действително положение, като го призова на един вид военен съвет, в който трябваше да обсъдят бъдещите си действия. При последвалия разговор двамата се осведомиха взаимно за онова, което бяха научили поотделно — Чингачгук разбра как бяха минали преговорите за откупа, а Ловецът изслуша всички съобщения на Хети. Младият човек узна с жив интерес за надеждите на приятеля си и с радост обеща цялата подкрепа, която можеше да му даде.
— Това е и главната ми цел, както знаеш сам, Змия — тази борба за „замъка“ и дъщерите на Хътър дойде неочаквано. Да, да, ще положа всички усилия, за да помогна на малката Вах-та!-вах, която не само е една от най-добрите и хубавите девойки на племето, но и най-добрата и най-красивата между тях. Винаги съм те подкрепял в твоята обич към нея, вожде; а сигурно е също така, че един голям и стар народ като твоя не бива да изчезне. Ако жена с червена кожа и със съответните на нея навици би могла да ми бъде толкова близка, че да мога да я поискам за съпруга, то бих потърсил точно такава като Вах-та!-вах; но това не може да стане — не, това не може да стане. Радвам се, че Хети се е срещнала с Вах-та!-вах, защото, макар че тя е слабоумна, Вах-та!-вах има достатъчно разсъдък и за двете. Да, Змия — продължи той, като се засмя сърдечно, — сложи ги една до друга и няма да намериш две по-хубави девойки в цялата Йоркска колония.
— Ще отида в лагера на ирокезите! — отвърна сериозно делауерът. — Никой освен Вах-та!-вах не познава Чингачгук, а преговорите за живот и скалпове трябва да се водят от главатар! Дай ми едно от необикновените животни и ми позволи да взема една лодка.
Ловецът наведе глава и започна да си играе, докосвайки с крайчеца на един от въдичарските прътове водата, докато седеше, спуснал краката си от площадката, като човек, внезапно осенен от нова идея. Вместо да отвърне направо на предложението на приятеля си, той започна да говори сам на себе си — което обаче не правеше думите му по-правдиви, тъй като той винаги казваше онова, което мислеше, без разлика дали забележките бяха отправени към него самия, или към някой друг.
— Да, да — промърмори той, — ето това нещо навярно наричат любов. Чувал съм, че понякога това чувство надвива напълно разума и прави човека тъй безпомощен по отношение предпазливостта и хитростта, както и най-низшето животно. И не мога да си представя, че и Змията е изгубил дотам ума, хитростта и мъдростта си. Трябва непременно да успеем да освободим Вах-та!-вах и да ги оженим веднага щом се завърнем при племето, иначе тази война не ще бъде за вожда от по-голяма полза, отколкото някой продължителен необикновен лов. Да, да. Той никога няма да бъде пак човек, какъвто беше, и няма да дойде на себе си като всички останали хора, докато този въпрос занимава ума му… Змия, невъзможно е да говориш сериозно и затова не ще кажа почти нищо за твоето предложение. Но ти си вожд и скоро ще бъдеш изпратен на пътеката на войната начело на своите воини и затова само ще те запитам: би ли тикнал бойните си сили в ръцете на неприятеля, още преди да е започнала битката?