Ловецът на елени

Разбира се, тези горски деца съвсем не смесваха кулата на гърба на слона с част от тялото на животното. Познаваха много добре конете и воловете и бяха виждали в Канада крепостни кули, така че не намираха нищо неестествено в товара на животното. Нещо повече, по напълно естествена асоциация те предположиха, че фигурката иска да подчертае силата на това животно, което може да носи на гърба си цяла крепост — обстоятелство, което още повече ги удивяваше.

— Има ли бледоликият ми брат и други такива животни? — запита най-после почти умолително по-възрастният от ирокезите.

— Там, откъдето те идват, има още много, много — гласеше отговорът, — но едно е достатъчно, за да се откупят петдесет скалпа.

— Единият от моите пленници е голям воин, строен като бор, силен като елен, бърз като сърна, страшен като пантера! Някой ден той ще стане велик вожд и ще бъде начело на кралските войски.

— Хайде, хайде, минго, Бързият Хари си е Бърз Хари и от него никога не ще излезе нещо повече от ефрейтор. Наистина той е едър, но това не му принася никаква полза, тъй като удря главата си в клоните, когато се движи през горите. Прав си също така, че е силен, но силното тяло не значи силен ум и никой не избира кралските генерали заради яките им мускули. Той е бърз, щом искате, но куршумът на пушката е по-бърз от него. А колкото до това, че е страшен, то не е голяма препоръка за един воин — често пъти най-страшните са най-страхливи. Не, не, вие никога не можете да представите скалпа на Бързия Хари за нещо повече от хубава глава с къдрави коси и едно кречетало, под нея.

— Моят стар пленник много мъдър — господар на езерото — голям воин — мъдър съветник!

— Е, има хора, които могат да оспорят и това, минго. Един настина мъдър човек не би попаднал в плен по толкова глупав начин, както стана с мастър Хътър. И ако иначе дава добри съвети, то този път е получил много лош. Освен това Плуващият Том е толкова господар на езерото, колкото е господар на горите вълкът, който скита из тях. Едно животно с две опашки струва много повече от два такива скалпа.

— Но моят брат има още едно животно, нали? За стария баща той ще даде две! — каза индианецът, като вдигна два пръста.

— Плуващият Том не е мой баща, това обаче не е причина да страда повече. Да се дадат за него две животни, и то такива, всяко от които има по две опашки, това вече е прекалено много. Помисли добре сам, минго!

През това време обаче самообладанието бе взело връх над смайването на Разцепения дъб и той отново започна да проявява присъщата си лукавост, за да изтръгне най-изгодните условия при пазарлъка.

Безсмислено би било да се изрежда нещо повече освен същината на несвързания разговор, който последва и в който индианците положиха много усилия да си възвърнат почвата, изгубена под влиянието на изненадата. Ловецът посрещаше всички доводи и хитрости на лукавите си противници със своята хладнокръвна прямота и несъкрушима любов към истината. Едва ли знаеше нещо повече от индианците за слона, но разбираше отлично, че в очите на ирокезите тези изкусно изработени фигурки от слонова кост имаха цената на торба със злато или на вързоп боброви кожи в очите на търговец. Затова смяташе за благоразумно да не отстъпва отначало много, тъй като, дори ако успееха да се споразумеят за условията, за осъществяването на размяната имаше една почти непреодолима пречка. Като имаше предвид тая пречка, Ловецът пазеше другата фигурка в резерв, за да може в случай на нужда бързо да отстрани всякакви затруднения.