Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
Ловецът седна на един стол и започна да наблюдава напредването на пратеника; от време на време той внимателно изследваше цялата крайбрежна линия, докъдето можеше да стигне погледът му, а после, опрял лакът на коляното си, остана дълго време е брадичка върху дланта си.
През време на разговора между Ловеца и момчето в съседната стая се разиграваше съвсем друга сцена. Хети беше запитала за делауера и като научи къде се е скрил, отиде при него.
Приемът, който Чингачгук оказа на своята посетителка, беше почтителен и благ. Той разбираше нейната слабост и без съмнение предразположението му да бъде любезен към такова същество се увеличаваше от надеждата да научи нещо за своята любима.
Щом влезе, девойката седна и покани индианеца да се настани близо до нея. След това тя остана мълчалива, сякаш смяташе, че подобава той пръв да я запита, преди да започне да му говори по въпроса, който си бе наумила. Но тъй като не можа да схване това, Чингачгук от своя страна с почтително внимание зачака какво ще благоволи да му каже Хети.
— Вие сте Чингачгук, Голямата змия, от племето на делауерите, нали? — започна най-после девойката със свойственото си простодушие, силно изкушавана да продължи по-нататък, но и съзнаваща плахо, че най-напред трябва да се увери в неговата самоличност.
— Чингачгук! — отвърна със сериозно достойнство делауерът. — На езика на Ловеца това значи Голяма змия.
— Да, това е и мой език, и на Ловеца, на татко, на Джудит и на клетия Хари. Познаваш ли Хари Марч, Голяма змия? Не, знам, че не го познаваш — иначе и той би говорил за теб.
— А спомена ли името на Чингачгук и още някой език, Чезнеща лилия? — запита главатарят, който бе кръстил така нещастната Хети. — Не пееше ли една малка птичка между ирокезите неговото име?
Отначало Хети не отговори, а сведе глава с онова неописуемо чувство, което възбужда симпатия и разбиране между младите и неопитни същества от нейния пол, и кръвта нахлу в лицето й, преди да успее да проговори. Не беше по силите на разсъдъка й да обясни това смущение, но макар че не винаги можеше да разсъждава, клетата Хети винаги можеше да чувства. Руменината бавно се оттегли от страните й, девойката отправи лукав поглед към индианеца и в усмивката й се четеше невинността на дете и любопитството на жена.
— Моята сестра, Чезнещата лилия, е чула тази птичка! — прибави Чингачгук с благ глас и държане, които биха изненадали всеки, чул някога страхотните крясъци, издавани от същото гърло. Но това преминаване от острите и гърлени към меките музикални звуци често се случваше в обикновените разговори на индианците. — Ушите на моята сестра са били отворени. Нима тя се е лишила от езика си?
— Вие сте Чингачгук — трябва да сте вие, защото тук няма друг червен, а тя очакваше, че Чингачгук ще дойде.
— Чин-гач-гук — произнесе делауерът бавно името си, като натъртваше на всяка сричка. — Голямата змия на езика на англичаните.
— Чин-гач-гук — повтори също тъй бавно Хети. — Да, така то казваше и Вах-та. Значи вие трябва да сте вождът.
— Вах-та!-вах — допълни делауерът.
— Да, Вах-та!-вах, само че аз намирам съкращението за по-добро. Да, чух птичката, за която ти говореше, Голяма змия!
— Ще каже ли сестра ми думите на песента? За какво пееше най-много тя? Как изглежда — често ли се смее?
— Тя пееше Чин-гач-гук по-често от всичко друго и се смя от сърце, когато й разказах как ирокезите газеха водата след нас и не можаха да ни хванат. Надявам се, че тези греди нямат уши, Змия!
— Не се страхувай от греди, страхувай се от сестра в съседната стая. Не се страхувай от ирокеза. Ловец ще запуши ушите и очите му с чудноватото животно.
— Разбирам те, Змия, а разбрах също така и Вах-та. Понякога мисля, че съвсем не съм толкова слабоумна, колкото казват другите. А сега гледай към тавана и аз ще ти разкажа всичко. Но ти ме плашиш — когато заговоря за Вах-та, ставаш съвсем нетърпелив.