Ловецът на елени

Около десет минути Ловецът не му попречи с нищо, защото знаеше, че момчето нарочно оглежда толкова подробно чудните фигурки — след завръщането си в лагера то трябваше да може да ги опише най-подробно на своя вожд. Когато сметна, че му е дал достатъчно време, Ловецът постави пръст върху голото коляно на младежа и привлече така вниманието му към себе си.

— Слушай — каза той, — искам да говоря с моя млад приятел от Канада. Нека той забрави за малко тази чудесия.

— Къде е другият бледолик брат? — запита момчето, като се огледа и неволно издаде, мисълта, която го бе занимавала най-силно, преди да му бъдат показани шахматните фигурки.

— Спи — или по-скоро не е още заспал, но се намира в стаята, където мъжете спят — отвърна Ловецът. — Откъде знае младият ми приятел, че тук има и друг бял?

— Видя от брега. Ирокезите имат силен поглед — виждат отвъд облаците, виждат дъното на дълбок извор!

— Хубаво, ирокезите са добре дошли. В лагера на бащите ти са пленени двама бледолики, момче.

Момъкът кимна и си даде вид, че се отнася с явно безразличие към това обстоятелство, макар миг по-късно да се засмя, сякаш превъзходствата и сръчността на неговото племе го караха да тържествува.

— Можеш ли да ми кажеш, момче, какво възнамеряват да правят вашите вождове с пленниците? Или те още не са решили?

За миг момчето погледна младия човек малко изненадано, след това хладнокръвно постави показалеца над лявото си ухо и го прекара около косата си с точност и сръчност, които показваха колко добре беше обучен в изкуствата, присъщи на неговата раса.

— Кога? — запита Ловецът, чието гърло се сви при тази спокойна демонстрация на безразличие спрямо човешкия живот. — И защо не ги заведете във вашите вигвами?

— Пътят дълъг и по него много бледолики. Вигвами пълни, а скалпове продаваш скъпо. Малък скалп, много злато.

— Добре, това обяснява, това обяснява всичко. Няма нужда да бъдеш по-ясен. А знаеш ли, момчето ми, че по-възрастният от вашите пленници е баща на тези две жени и другият е годеник на едната от тях? Разбира се, девойките искат да спасят скалповете на своите близки и ще дадат заради тях точно тези две животни от слонова кост като откуп — по едно за всеки скалп. Върви кажи това на вашите главатари и се върни с отговор, преди да залезе слънцето.

Момчето посрещна този план охотно и с готовност, която без съмнение показваше, че ще изпълни мисията си разумно и бързо. За миг желанието племето му да притежава такива съкровища го накара да забрави своето честолюбие и цялата си племенна омраза към англичаните и съюзните им индианци и Ловецът беше напълно доволен от впечатлението, което беше направил.

Разбира се, момчето предложи да отнесе един от слоновете със себе си като образец. Но преговарящият с него бледолик брат беше твърде предвидлив, за да се съгласи на това, тъй като много добре знаеше, че фигурката никога няма да стигне до своето предназначение, ако беше поверена в такива ръце. Това малко затруднение скоро беше преодоляно и момчето се приготви да тръгне. Когато стоеше на площадката, готово да стъпи на своя сал, то се поколеба и се извърна към Ловеца с предложение да му дадат в заем една от лодките, за да се ускорят по този начин преговорите. Младият човек спокойно отказа на тази молба. И след като се повъртя още малко, момчето с бавно гребане се отдалечи от „замъка“ и се отправи към крайбрежния гъсталак, който се намираше на по-малко от половин миля разстояние.