Ловецът на елени

Индианецът обузда блясъка на очите си и се престори, че се подчинява на наивната молба на девойката.

— Вах-та ме помоли да ви съобщя тихо, че не трябва да вярвате в нищо на ирокезите. Те са по-хитри от всички индианци, които познава. После каза, че има голяма светла звезда, която изгрява над хълма около един час след мръкване — Вах-та беше определила Венера, без сама да знае това — и точно когато тази звезда се появи, тя ще бъде на полуострова, където аз слязох на сушата миналата нощ, и тогава вие трябва да идете за нея с една лодка.

— Добре! Сега Чингачгук разбра всичко добре, но той ще разбере още по-хубаво, ако неговата сестра му изпее това пак.

Хети повтори думите си, като обясни по-подробно за коя звезда ставаше дума, и описа онази част на полуострова, където се беше осмелила да слезе. След това продължи да предава искрено своя разговор с индианската девойка и да повтаря някои от изразите и мислите й — нещо, което много зарадва сърцето на влюбения. Девойката особено наблегна на внушението на индианката да бъдат винаги нащрек срещу предателство — предупреждение, от което обаче едва ли имаха нужда тези предпазливи и опитни мъже. Тя също така обясни достатъчно ясно — защото за подобни неща умът рядко й изневеряваше — сегашното разположение на противника и разместванията, които беше направил от сутринта насам. Вах-та!-вах беше останала при нея до момента на потеглянето на сала и сега се намираше някъде в гората точно срещу „замъка“, като нямаше намерение да се завърне в лагера, преди да падне нощта. Тогава именно се надяваше на връщане по брега да се изплъзне от другарките си и да се скрие на полуострова. От всичко изглеждаше, че никой не подозира присъствието на Чингачгук, макар да се знаеше, че миналата вечер един индианец се е прехвърлил на „ковчега“. И сега се съмняваха, че в същият, който се бе появил на площадката пред „замъка“, преоблечен като бледолик. Но все пак съществуваха известни съмнения, защото по това годишно време се очакваше пристигането по тези места на бледолики и червенокожите се опасяваха, че гарнизонът на „замъка“ се беше увеличил именно по такъв естествен начин. Всичко това Вах-та!-вах беше съобщила на Хети, докато индианците ги бяха теглили със сала край брега на едно разстояние от шест мили, което им предостави достатъчно време за разговор.