Ловецът на елени

— Бог е посял семената на всички дървета — продължи след мигновено мълчание Хети — и сами виждате до каква височина са израсли те и какви сенки хвърлят! Тъй е и с Библията. Може да прочетете тази година някой стих и да го забравите, но той ще изплува в ума ви тъкмо тогава, когато най-малко очаквате, че ще си го спомните.

— А натъкна ли се на нещо подобно сред диваците, клета Хети?

— Да, Джудит, и то по-бързо и в по-голямо изобилие, отколкото дори бях се надявала. Не останах дълго при татко и Хари, а отидох да закуся с Вах-та!-вах. И съвсем наскоро главатарите дойдоха при нас и едва тогава видях плодовете от семената, които бях посяла. Те казаха, че онова, което съм им прочела от Книгата, било право — трябвало да е право — и звучало правдиво — като сладка песен на птичка в ушите им. А след това ми поръчаха да се върна и да предам това на великия воин, който убил един от техните храбреци и да ви кажа още, че те щети да бъдат много щастливи, ако можели да дойдат да се черкуват тук, вътре в „замъка“, или пък отвън, на слънце, за да им прочета още нещо от Свещената книга, а също така да ви предам, че биха желали да им дадете назаем няколко лодки, за да могат да доведат татко и Хари и жените си в „замъка“, та всички да насядаме на площадката и да слушаме песните на бледоликия Маниту. Ето, Джудит, чувала ли си някога подобно нещо, което така ясно да показва мощта на Библията.

— Ако беше вярно, наистина щеше да бъде чудо, Хети. Но всичко това е само индианска хитрост и лукавост. Сега, след като се убедиха, че не могат да ни победят със сила, те се стараят да ни победят по този начин.

— Нима се съмняваш в Библията, сестро, та съдиш толкова сурово диваците?

— Не се съмнявам в Библията, клета Хети, но твърде много се съмнявам в индианците и особено в ирокезите. Какво ще кажете за този техен опит вие, Ловецо?

— Позволете, ми най-напред да поговоря малко с Хети — отвърна младият човек. — Кога беше направен салът, с който дойдохте, девойко? Готов ли беше, или го построиха, след, като закусихте? И ходихте ли от лагера до отсрещния бряг?

— О, не, Ловецо! Салът беше вече готов и спуснат във водата. Дали и това не е чудо, Джудит?

— Да, да — индианско чудо! — отвърна младият човек. — Тях много ги бива за такива чудеса. Значи вие намерихте сала съвършено готов и спуснат във водата, сякаш чакаше само товара си, нали?

— Всичко беше точно тъй, както казвате. Салът се намираше близо до лагера и индианците ме настаниха в него, а след това ме издърпаха с въжета до брега, който е най-близо до „замъка.“ После казаха на този млад човек да ме откара тук.

— И гората е пълна с нехранимайковци, които само чакат да видят какъв ще бъде резултатът от това чудо. Сега разбирам цялата работа, Джудит, и аз най-напред ще се освободя от присъствието на този млад канадски кръвопиец, а след това всички ще започнем изпълнението на нашите планове. Оставете ме и двете за малко сам с младия ирокез, но преди това ми донесете слоновете, от които Змията се възхищаваше. Не бива да го оставяме сам нито за миг, защото сигурно ще „вземе назаем“ някоя от лодките, без да ни пита.