Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
Най-после дивакът заяви, че е безполезно да преговарят повече, понеже не можел да бъде дотолкова несправедлив към своето племе, че да му отнеме честта и печалбата от два скалпа на възрастни мъже заради две толкова незначителни дреболии като тези, които бе разгледал, и се приготви да си върви.
И двете страни се чувствуваха като хора, провалили общо желана сделка само с твърде голямата си упоритост при спазаряването. Това разочарование обаче имаше съвършено различно въздействие върху едната и другата страна. Ловецът бе огорчен и се разкайваше вътрешно, защото съчувстваше дълбоко не само на пленниците, а и на двете девойки. А у дивака, напротив, неуспехът събуди желанието за мъст. В момент на възбуда той беше заявил гласно, че не желае да проговори нито дума повече. И сега се ядосваше както на себе си, тъй и на хладнокръвния си противник, защото по този начин бе позволил на някакъв си бледолик да прояви повече самообладание и безразличие, отколкото един индиански главатар. Ето защо, докато отблъскваше сала си от площадката, лицето му беше мрачно и очите му злобно горяха, дори когато се усмихна престорено и любезно махна с ръка при раздялата.
Преодоляването на обратната инерция на грубия сал отне известно време и докато мълчаливият индианец гребеше усърдно, за да се отдалечат, Разцепеният дъб пристъпи гордо и със сподавена ярост към елховите клони, струпани между двете стъбла, като поглеждаше остро ту към колибата, ту към площадката и фигурата на своя доскорошен словесен противник. По едно време вождът бързо прошепна нещо на спътника си и той разбърка клоните с крак.
В този миг бдителността на Ловеца бе поотслабнала. Той беше зает с мисълта как да поднови преговорите, без да създаде с това твърде големи предимства за противната страна. Ала за щастие светлите очи на Джудит, както винаги, бяха нащрек. В секундата, когато младият човек беше най-улисан, а неприятелят коварно осъществяваше плана си, девойката извика силно и вдигна тревога тъкмо навреме:
— Внимавайте, Ловецо! Виждам с далекогледа пушки, скрити под елховите клони, и ирокезът се мъчи да ги измъкне с крака!
Неприятелят, изглежда, се беше оказал достатъчно хитър и беше изпратил човек, който разбираше английски. Наистина преговорите бяха водени на диалекта на мингосите, но както от внезапното спиране на предателското движение на крака, тъй и от учтивата усмивка, която замени жестокото изражение на Разцепения дъб, пролича ясно, че викът на девойката беше разбран. След като направи знак на спътника си да прекрати своите усилия за отместване на клоните, главатарят се приближи до онзи край на сала, който бе най-близо до площадката, и каза:
— Защо Разцепеният дъб и неговият брат позволяват между тях да се спущат облаци? И двамата са мъдри, и двамата са храбри, и двамата са щедри. Те трябва да се разделят като приятели. Цената на един пленник ще бъде едно животно.
— Добре, минго — отвърна младият човек, зарадван, че преговорите се подновяват, и решил, ако е възможно, да затвърди спазаряването с малко повече щедрост, — ти ще видиш, че бледоликият умее да плаща добре, когато търгува с открито сърце и с протегната ръка. Запази животното, което забрави да ми върнеш, когато потегли, и което забравих да ти поискам, защото ми беше неприятно, че се разделяме със зло. Покажи го на другите вождове. И когато ни доведете пленниците, към него ще бъдат прибавени още две. И… — тук той се поколеба за миг, като се опасяваше в целесъобразността на една толкова голяма отстъпка, след това обаче реши да я направи — и ако ги видим тук, преди да залезе слънцето, може да се намери и четвърто, за да стане числото чифт.
С това въпросът беше уреден. От мрачното лице на ирокеза изчезна и последното пламъче на недоволство. И той се засмя радостно, макар и не толкова сладко, както Джудит Хътър. Главатарят разгледа още веднъж фигурката, която вече се намираше в ръцете му, и едно радостно възклицание показа колко доволен бе от този неочакван завършек на преговорите. В действителност двамата — той и Ловеца — бяха забравили за миг какво беше станало с предмета на техния горещ спор. Но не беше така с човека, който придружаваше Разцепения дъб. Той беше задържал фигурката с твърдото решение, ако се наложи да я връщат, да я хвърли в езерото, като се надяваше, че ще може да я намери през някой от следващите дни. Но подобно отчаяно действие вече не беше необходимо и след като повториха условията на съглашението и потвърдиха, че ги разбират, двамата индианци най-после потеглиха бавно към брега.