Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
Тъй като имаха достатъчно време да се приготвят за посрещане на двамата опасни посетители, всичко беше напълно готово още много преди да се приближат достатъчно, за да бъдат поздравени. Голямата Змия и девойките се прибраха вътре в „замъка“, където младият делауер застана близо до вратата, запасен добре с няколко пушки до себе си, а Джудит наблюдаваше всичко, което ставаше вън, през една бойница. Колкото до Ловеца, той си беше занесъл столче на онзи край на площадката, към който се приближаваше салът, и седнал на него, беше поставил пушката безгрижно между краката си.
Когато салът се приближи значително, групата от „замъка“ беше взела вече всички мерки да осигури своята безопасност в случай, че посетителите разполагаха с някакви огнестрелни оръжия. Нито Ловецът, нито Чингачгук можаха да открият нещо такова. Обаче Джудит не искаше да вярва само на очите си и затова пъхна далекогледа през бойницата и го насочи към елховите клони между двете стъбла, от които се състоеше салът. Тези клони образуваха нещо като настилка и същевременно удобна седалка за гребците.
Когато тежкият сал се приближи на петдесетина стъпки от „замъка“, Ловецът поздрави хуроните, като им извика да престанат да гребат, понеже нямаше намерение да им позволи да стъпят на площадката. Те, естествено, трябваше да се подчинят и двамата страшни на вид воини веднага станаха от местата си, макар салът да продължаваше да се движи бавно, докато съвсем не се приближи към площадката.
— Вождове ли сте вие? — запита Ловецът с достойнство. — Вождове ли сте? Или мингосите са изпратили с такава важна мисия воини без имена? Ако е така, идете си веднага и нека дойде воин, достоен да води преговори.
— Хау! — възкликна по-възрастният от двамата на сала, като очите му шареха по различните предмети, които се виждаха в „замъка“ и около него, с проницателност, която показваше колко малко неща избягват от погледа му. — Моят брат е много горд, но Разцепения дъб е име, което може да накара делауера да побледнее.
— Това може да е истина, а може и да е лъжа, Разцепен дъб, но не ще побледнея, защото съм бледолик още от рождение. Каква е вашата цел и защо идвате между леките лодки върху греди, които дори не са издълбани?
— Ирокезите не са патици, за да ходят по водата. Нека бледоликите им дадат лодка и те ще идват с лодка.
— Това едва ли ще стане. Имаме само четири лодки и сме четирима души, което значи, че за всеки има по една. Добре дошли върху вашите трупи, ирокези!
— Благодарим! Моят млад бледолик брат… сигурно е получил име. Как го наричат вождовете?
Ловеца се поколеба за миг и в него се разпали искрица на гордост и на човешка слабост. Той се усмихна, промърмори нещо през зъби и после, като вдигна гордо глава, каза:
— Както всички млади хора, аз съм имал различни имена през различните времена, минго. Един от вашите воини, чийто дух потегли за щастливите ловни полета едва вчера сутринта, сметна, че заслужавам да нося името Соколово око, защото погледът ми излезе по-бърз от неговия, когато между нас се завърза борба на живот и смърт.
Чингачгук, който внимателно слушаше всичко, което ставаше вън, чу и разбра този признак на кратковременна слабост у своя приятел. И когато по-късно му се удаде случай, разпита го по-подробно за всичко, станало на полуострова, където Ловецът за пръв път беше отнел човешки живот. А когато научи цялата истина, не пропусна да я съобщи на племето и оттогава младият ловец беше известен сред всички делауери с това честно спечелено име. Но тъй като тия неща се случиха по-късно от събитията в нашия разказ, ние ще продължим да наричаме младия човек с името, под което беше представен първоначално на читателя.
Ирокезът не беше по-малко поразен от хвалбата на белия човек. Той знаеше за смъртта на своя приятел и не му бе трудно да разбере направения намек, тъй като разговорът между победителя и жертвата му беше наблюдаван от неколцина диваци, които, поставени зад храстите по различните полуострови край езерото, за да следят движенията на тласканите от вятъра лодки, не бяха успели да се намерят на мястото на сражението, преди победителят да се оттегли. И все пак тези думи откъснаха от устата на грубото същество вик на изненада. Но той веднага беше последван от блага усмивка и махане с ръка, които биха направили чест дори на азиатската дипломация. Двамата ирокези поговориха тихо помежду си, а след това пристъпиха към онзи край на сала, който бе по-близо до площадката.
— Моят брат, Соколовото око, е изпратил вест до хуроните — подхвана Разцепеният дъб. — И тя зарадва извънредно много сърцата им. Те чуха, че той притежавал изображения на животни с две опашки! Ще ги покаже ли на своите приятели?