Четиридесет и петимата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Маргьорит дьо Валоа #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Четиридесет и петимата». Краткое содержание книги:
В последната част на трилогията — „Четиридесет и петимата“, отново се срещаме с Диана дьо Монсоро, трагично влюбена в рицаря Бюси, предателски убит. Тя си поставя за цел да отмъсти на убийците му. Впечатляваща е картината на обречеността на фамилията Валоа. Публичната екзекуция на политическия престъпник Салсед не може да спаси Анри III, не могат да го спасят и четиридесет и петимата верни телохранители.
— Казвате, че посланието е много важно?
— От изключителна важност.
— Дайте да го погледна.
Ернотон извади скритото на гърдите му писмо на херцог дьо Майен.
— Какво странно мастило! — възкликна вратарят.
— Това е кръв — безстрастно отговори Ернотон.
Слугата пребледня при мисълта, че това е кръвта на херцога.
— Господине — бързо каза слугата, — не зная дали ще намерите в Париж херцогиня дьо Монпансьо. Но идете веднага в Сент-Антоанското предградие, в имението Бел-Еба, което принадлежи на госпожа херцогинята. Веднага ще познаете тази къща — тя е първата отляво по пътя за Венсен, след манастира „Свети Яков“. Може да се случи така, че да срещнете там някое доверено лице, което ще ви съобщи къде се намира херцогинята.
— Много добре — каза Ернотон, който разбра, че слугата не може или не иска да му каже повече. — Благодаря!
Той лесно намери имението Бел-Еба, разположено до манастира „Свети Яков“. Позвъни и вратата се отвори.
Известно време от него явно чакаха парола, но тъй като той мълчаливо се оглеждаше, лакеят го попита какво търси.
— Искам да говоря с госпожа херцогинята — отговори младият човек.
— Госпожа херцогинята я няма нито в Бел-Еба, нито в Париж — отговори лакеят.
— В такъв случай — каза Ернотон — ще трябва да отложа поръчението на господин херцог дьо Майен.
— Поръчение за госпожа херцогинята ли?
— Да.
Лакеят се замисли за момент.
— Господине — каза той, — тук има един човек, когото трябва да попитам. Бъдете любезен да почакате.
„Ето кому служат добре, дявол да го вземе! — помисли Ернотон. — Какъв ред, какво послушание, каква точност! Няма спор, при господата Гиз не може да се влезе лесно като в Лувъра. Почвам да си мисля, че не служа на истинския крал на Франция!“
Той се огледа — дворът беше празен, но вратите на всички конюшни бяха отворени, сякаш тук очакваха пристигането на конен отряд.
Наблюденията на Ернотон бяха прекъснати от дошлия лакей, след него вървеше друг слуга.
— Доверете ми вашия кон, господине, и следвайте моя другар — каза лакеят.
Ернотон бе въведен в малка гостна, където с гръб към него седеше над бродерията си скромно, но елегантно облечена жена.
— Ето конникът, който пристига от господин дьо Майен, госпожо — каза лакеят.
Тя се обърна.
Ернотон извика от учудване, защото позна в дамата и своя паж, и дамата от носилката.
— Вие! — на свой ред възкликна дамата, изпусна ръкоделието си и загледа Ернотон.
Със знак тя заповяда на слугата да се оттегли.
— Вие принадлежите към свитата на херцогиня дьо Монпансьо, госпожо? — с учудване възкликна Ернотон.
— Да — отговори непознатата, — но вие, господине, по какъв начин вие станахте пратеник на господин дьо Майен?
— Твърде дълго е за разказване, госпожо — уклончиво отговори Ернотон.
— Вие сте дискретен, господине — промълви дамата и се усмихна.
— Да, госпожо, когато това е необходимо.
— Но аз не виждам тук повод за дискретност — каза непознатата. — Ние с вас се познаваме, макар и бегло, и вие ще ми съобщите какво е това послание, нали?
Дамата вложи в последните си думи цялото кокетство, цялото очарование, което една хубава жена може да вложи в молбата си.
— Но аз нямам устни поръчения, госпожо, моята мисия се състои в това да предам едно писмо на нейна светлост.
— Къде е това писмо? — попита непознатата и протегна ръка.
— Госпожо, имах честта да ви съобщя, че писмото е адресирано до госпожа херцогиня дьо Монпансьо.
— Но след като херцогинята отсъства — нетърпеливо каза дамата, — вие можете, следователно…
— Не, не мога.
— Вие не ми се доверявате, господине?
— Би трябвало да не ви се доверявам, госпожо — отговори младият човек. — Но въпреки тайнствеността на вашето поведение, вие ми внушихте, признавам, съвсем не тези чувства, за които говорите.
— Наистина ли? — възкликна дамата и се изчерви под пламенния поглед на Ернотон.
Ернотон се поклони.
— Внимавайте, господин пратеник — засмя се тя, — вие ми се обяснявате в любов.
— Права сте, госпожо — заяви Ернотон. — Не зная дали ще ви видя отново, но този случай ми е твърде скъп, за да го изпусна.
— Разбирам — в желанието си да ме видите, сте си намерили предлог, за да се промъкнете тук.
— Аз да търся предлог, госпожо! Вие не ме познавате! Аз съм странен човек, съгласен съм, и не постъпвам като всички.
— Виждам, че сте предпазлив и разсъдлив влюбен — засмя се дамата.
— Може ли да се учудвате, госпожо, че изпитвам известни съмнения — възрази Ернотон. — Нима е прието жена да се преоблича като мъж, да се промъква през заставата и да отива да гледа как ще екзекутират на Гревския площад някакъв нещастник, при това да му прави разни знаци.