Предателство в смъртта

Затова не каза нито дума, докато Пийбоди зареждаше дисковете и подреждаше на масата разпечатките с най-новите данни.

— Нося видеозапис на пресконференцията, лейтенант. Ще го гледате ли?

— Не, ще взема диска у дома. Ти гледа ли пресконференцията по телевизията?

— О, да, беше истинско шоу. Онези от ФБР се изплъзваха като змиорки, докато Надин ги разби с въпроси, свързани със същността на акцията — например дали са проникнали в сградата, преди да разберат дали заподозреният е в апартамента си. Джейкъби взе да усуква и заяви, че тактиката по време на акции е служебна тайна, обаче тя за втори път го срази, като попита как се е случило така, че заподозреният — известен професионален убиец, се е измъкнал невредим и сега е на свобода въпреки скъпоструващата операция.

— Браво на Надин!

— Страхотна актриса е. Обръщаше се към Джейкъби учтиво, дори съчувствено се усмихваше. Преди той да се окопити, щафетата поеха други репортери. Колегите от ФБР претърпяха такъв удар, че едва ли скоро ще влязат в релси. Представи си — закриха пресконференцията десет минути по-рано.

— Резултатът е едно на нула за медиите.

— Провалът беше пълен. Все пак не е справедливо да се хвърля вината върху цялата организация заради глупостта на двама нейни служители.

— Може би имаш право, но положението ме устройва.

Тя вдигна поглед, когато Фийни влетя в залата. Той победоносно се усмихваше и размахваше някакъв диск.

— Тук е записано всичко! — извика. Личеше, че е в отлично настроение, дори му идва да запее. — Първокласна информация! Само да имат късмет онези типове да се опитат да ни изместят от нашата територия! Имаме коз срещу тях. Оказва се, че специален агент Стоу е била приятелка на удушената жена, открита в Корнуол.

— Така ли?

— Да. Учили са в един и същ колеж, принадлежали са към един и същ клуб. Освен това в продължение на три месеца са били съквартирантки, преди Карън да замине за Европа.

— Били са приятелки. Как съм пропуснала да го забележа, докато преглеждах личното й досие?

— Нямало е как да го забележиш, защото Стоу е укрила тази подробност от миналото си.

Ив изпита приятното усещане, че държи ново, много помощно оръжие, но изведнъж й хрумна нещо и подозрително изгледа диска, който Фийни се готвеше да зареди в компютъра:

— Откъде получи тази информация?

Той беше предвидил подобен въпрос, затова беше прехвърлил данните на един от неговите дискове.

— От анонимен източник — отвърна невъзмутимо.

Ив присви очи и си помисли: „Рурк! Направил го е въпреки забраната ми!“

— Изглежда, внезапно си се сдобил с информатор, който има достъп до компютрите на ФБР и до личните досиета на агентите им.

— Да, така изглежда — ухили се ирландецът. — Честно казано, и аз не знам как се случи — дискът като по чудо се появи на бюрото ми. Нищо не може да ни попречи да използваме сведенията, получени от анонимен източник. Може би дискетата е оставена от някой двоен агент във ФБР.