Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Може ли да се отклоня от темата? — обади се Кастило. — В Буенос Айрес има един клуб, който се казва „Майерлинг“.
— Ами? — учуди се Кочиан.
— О, да.
— Ще трябва да го преслушам, когато отида в Аржентина — заяви Ерик.
— Вие двамата за какво говорите? Какво е това „Майерлинг“? — попита Гьорнер. — Как така ще ходиш в Аржентина?
— „Майерлинг“ се е казвала императорската ловна хижа край Виена — обясни Кастило. — Там, когато на принц Рудолф, наследник на Австро-Унгария, му казали, че трябва да се откаже от шестнайсетгодишното сладурче, с което се забавлявал, той я застрелял, а след това застрелял и себе си.
— Според баща му това е мястото, където Франц Йосиф наредил да го застрелят, когато научил, че разговарял с този и онзи, за да стане крал на Унгария — добави Кочиан.
— Леля ми Олга също ми е разказвала тази версия — потвърди Кастило.
— Изключителна дама — кимна Кочиан. — А ти я помниш! Впечатлен съм. Беше още дете — на седем, на осем или може би на девет — когато тя почина.
— Какво ще рече това — когато отидеш в Аржентина? — попита Кастило.
— Не ме прекъсвай, докато ти разказвам какво ми се е случило — сряза го Кочиан. — Та двамата с Макс се връщахме от късна разходка. Бяхме по средата на моста „Франц Йосиф“, когато усетих, че някакви хора ни приближават отзад. Това се случва често. Нямате представа колко много млади унгарци са решили, че да ограбват старци нощем е по-приятно, отколкото да се хванат някъде на работа. Макс много се забавлява. Започва да ръмжи, показва им зъбките си, а след като те намокрят гащите и пуснат ножовете или с каквото там са решили да ме нападнат, той ги преследва по моста.
Кастило се разсмя.
— Този път не бяха младоци. Оказаха се зрели мъже, придружени от трети в мерцедес. Мъжът, който се приближи прекалено близо, преди Макс да го стисне за гушата, не носеше нож. Стискаше спринцовка в противната си ръка. Докато я видя, Макс вече го беше захапал за ръката и той я изпусна.
— Господи! — възкликна Гьорнер.
— Вторият главорез извади пистолет и започна да удря с него Макс по главата. Хвърлих се върху него, в този момент мерцедесът спря, вторият се измъкна от мен, качи се и потеглиха. Спряха на десетина метра, може и повече да е било, тогава започнаха да стрелят по мен през отворения прозорец. След това потеглиха и повече не спряха. Оказа се, че били откраднали номерата от някакъв форд „Таунус“.
— Какво стана с онзи със спринцовката? — полюбопитства Кастило.
— Молеше ме — на немски — да го отърва от Макс.
— Какво стана със самата спринцовка? — попита Кастило.
— Ченгетата я взеха.
— Да не би случайно да е била пълна с бупивакаин? Или с нещо подобно?
— Тази беше с фенотиазин — уточни Кочиан. — Казаха ми, че го давали на лудите. Какво изчанчено съвпадение се опитваш да откриеш?
— Когато съпругата на Мастърсън…
— Мастърсън е убитият американски дипломат в Буенос Айрес, нали? — прекъсна го Кочиан.
Кастило кимна и продължи:
— Когато я отвлекли от паркинга на един ресторант, й забили инжекция с бупивакаин в бедрото.
— Много интересно — отвърна Кочиан. — Съжалявам. Тук е друго.
— Ами типът, когото кутрето за малко да схруска?
— В затвора е. Разправя, и според мен ще успее да се измъкне с тази версия, че бил бояджия от Дрезден, дошъл на почивка и се разхождал по моста, когато аз съм му направил неприлично предложение, опитал съм се да го погаля по интимните части, а когато той отказал и ме блъснал, кучето му се нахвърлило.
— А какво казва за спринцовката?
— Никога не я бил виждал преди; следователно е на другия перверзник. — Замълча и погледна Ото. — Затова ти казах, че съм се спънал в Макс, Ото. Знаех, че веднага ще приемеш историята за дъртия перверзник.
— Господи, Ерик!
— Какво ще стане с него?
— Казах на ченгетата — подчертах пред комисаря, който ми е стар приятел — да види дали не може да го свърже с Щази…
— Че те не излязоха ли вече от този бизнес?
— Задаваш подобни въпроси и въпреки това са те повишили и са ти поверили задача като разузнавач?
— Нали знаеш всички отговори, ти ми кажи — засече го Кастило.
— Ти изобщо ли не си се замислял, Карлхен? — попита старецът и Кастило веднага се сети: „Отсега нататък, когато ме нарече Карлхен, ще бъде или защото е решил, че съм нетърпимо тъп, или защото съм направил нещо непоправимо тъпо“.
— За какво да съм се замислял?
— Какво е станало с добрите агенти в Министерството на държавната сигурност в бившата Германска демократична република, по-известно като Щази, когато Берлинската стена падна и мирът и благоденствието се възцариха в любимата ни Германия?