Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Кормия, моля те да разбереш, че не е заради теб. — Той се приближи и коленичи пред нея. — Ти си красива…
— Не, заради мен е — прекъсна го тя. — Не че не можете да се съчетаете с друга жена, просто не искате мен.
— Единствено искам да си свободна от цялата тази…
— Не лъжете — троснато изрече тя, изоставила всички цивилизовани преструвки. — От самото начало бях ясна, че ще ви приема в себе си. Нито съм казала, нито съм сторила нещо, с което да ви обезсърча. Щом ме отхвърляте, значи не ме искате…
Примейлът грабна ръката й и притисна дланта й между краката си. Тя ахна при контакта, а тазът му се раздвижи и бутна в ръката й нещо дълго и твърдо.
— Не липсата на желание е проблемът.
Кормия разтвори устни.
— Ваша светлост…
Очите им се срещнаха и те се вгледаха един в друг. Когато той отвори устни, тя набра смелост да сключи пръсти около коравия му член.
Масивното му тяло потрепери и той пусна китката й.
— Не става дума само за свързването — произнесе дрезгаво. — Ти беше въвлечена в това по принуда.
Вярно. В началото беше така. Но сега… чувствата й към него ни най-малко не произтичаха от принуда.
Тя го погледна в очите и изпита странно облекчение. След като не беше негова Първа избраница, нищо от това тук не се броеше. При близостта им в този момент бяха просто две необвързани тела, а не съдове с огромна важност. Бяха си тя и той. Мъж и жена.
«Ами другите?», не можа да не се запита. «Ами сестрите й?» Той щеше да легне с тях, виждаше го в очите му. Жълтият му взор бе изпълнен с решимост.
И все пак, когато Примейлът издиша потръпвайки, тя отпъди всички тези мисли от съзнанието си. Никога нямаше да бъде истински неин… ала сега го имаше само за себе си.
— Вече не съм принуждавана — прошепна тя и се облегна на гърдите му. Вдигна глава и му предложи каквото той желаеше. — Искам това.
Той се взря в нея за миг, после с дрезгав глас изрече думи, в които нямаше смисъл:
— Не съм достатъчно добър за теб.
— Не е истина. Вие сте силата на расата. Вие сте нашата добродетел и мощ.
Той поклати глава.
— Ако го вярваш, знай, че не съм такъв, за какъвто ме мислиш.
— Такъв сте.
— Не съм…
Тя го накара да замълчи, като притисна устни към неговите, после се отдръпна.
— Не можете да промените мнението ми за вас.
Той помилва долната й устна с палеца си.
— Ако ме познаваше добре, мнението ти щеше да се промени.
— Сърцето ви пак би било същото. Него обичам аз.
Очите му пламнаха при думата, а тя отново го целуна, за да го накара да спре да мисли, и очевидно това подейства. Той изстена и пое инициативата, като взе да гали с тъй меките си устни устата й, докато тя остана без дъх. Когато езикът му я близна, тя го засмука по инстинкт и усети как цялото му тяло потръпна и се устреми към нея.
Целувката продължаваше още и още. Като че нямаха край най-разнообразните усещания, предизвиквани от галене, притискане, смукане, подръпване и не само устата й участваше… Цялото й тяло усещаше това, което правеха, и реагираше с жар и настойчивост, както и неговото.
Тя го искаше още по-увлечен. Започна да движи ръка нагоре и надолу по възбудата му.
Той се отдръпна рязко.
— Не е зле да си по-предпазлива с това.
— С това ли?
Тя го погали през панталоните, а той отметна глава и издиша със свистене. Така че тя продължи още малко. Не престана дори когато той прехапа долната си устна с дългите си вампирски зъби, а мускулите от двете страни на шията му се напрегнаха.
— Защо трябва да бъда предпазлива, Ваша светлост?
Той изправи глава и приближи уста до ухото й.
— Ще ме накараш да свърша.
Кормия усети нещо топло да бликва между бедрата й.
— Това ли направихте, когато бяхме в леглото ви първия ден?
— Да… — произнесе той протяжно.
Умът й бе изцяло погълнат от странно желание и тя си каза, че иска той да го направи пак. Имаше потребност от това.
Изви брадичка и промълви право в ухото му:
— Направете го за мен. Направете го сега.
От гърдите на Примейла се изтръгна стон и завибрира между телата им. Чудно, ако беше чула такъв звук от друг, щеше да е ужасена. Но от него и в тази ситуация й достави приятна възбуда. Овладяната му мощ бе в дланта й. Буквално. И тя я контролираше.
За пръв път в нищожния си живот контролираше нещо.
Докато се притискаше към ръката й, той продума:
— Не е редно да…
Тя увеличи натиска на ръката си и той изпъшка от удоволствие.