Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Няма да ми откажете — каза му настойчиво. — Не смейте да ми откажете.
Като следваше импулс, който само Скрайб Върджин би знаела откъде се е появил, тя захапа меката част на ухото му. Реакцията бе мигновена. Той изръмжа някаква ругатня и обладан от страст я притисна към едно кресло, като едва не се качи върху нея.
Тя нямаше намерение да се дърпа, а задържа ръка върху члена му. Явно му харесваше триенето, така че тя продължи дори когато той хвана брадичката й и притегли главата й към своята.
— Искам да видя очите ти — простена. — Искам да гледам очите ти, когато…
Щом погледите им се срещнаха, той издаде див гърлен звук и цялото му тяло се стегна. Хълбоците му потрепериха веднъж… втори път… трети път и всеки спазъм бе съпроводен със стон.
Докато тялото му даваше израз на удоволствието, тя си каза, че не е виждала нищо по-красиво от изопнатото лице и напрегнатите ръце на Примейла. Когато той най-сетне се отпусна, преглътна с усилие и не се отдели от нея. През фината вълнена тъкан на панталоните му тя усети влага по дланта си.
— Харесва ми, като правите това — каза му.
Той реагира с кратък смях.
— И на мен ми харесва, като ми правиш това.
Тя се канеше да го попита дали не иска да пробва отново, когато ръката му отметна косата от бузата й.
— Кормия?
— Да… — Странно, и тя произнесе думата по същия протяжен начин като него.
— Ще ми позволиш ли да те докосна малко? — Той сведе поглед към тялотой. — Не мога да ти обещая нищо. Не съм… ами, не мога да ти обещая същото, което ти ми даде. Но много бих искал да те докосвам. Само мъничко.
Отчаяно желание изтика въздуха от дробовете й и го замени с огън.
— Да…
Примейлът затвори очи и сякаш се опитваше да се овладее. После се наведе и допря устни отстрани на шията иМ.
— Наистина те намирам за красива, никога не се съмнявай в това. Толкова красива…
Когато ръката му докосна робата иМ отпред, гърдите иМ така се стегнаха, че тя се изви под него.
— Мога да спра — продума колебливо той. — Още сега…
— Не. — Тя се вкопчи в раменете му и го задържа. Не знаеше какво ще се случи, но имаше нужда от него, каквото и да беше.
Устните му се придвижиха по-високо по шията й и спряха за малко при брадичката. Когато притисна уста към нейната, допир, лек като с перо, мина по една от гърдите й.
Тя се устреми към него, зърното й се втвърди в ръката му и двамата изстенаха.
— О, Господи… — Примейлът леко отпусна прегръдката си и внимателно, със страхопочитание отдръпна реверите на робата от гърдитей. — Кормия… — В задъхания му глас звучеше одобрение, което тя усети като осезаема милувка по цялото си тяло. — Мога ли да те целуна тук? — Пръстите му обикаляха в кръг около зърното й. — Моля те…
— О, Скрайб Върджин, да…
Той наведе глава и устата му — топла, влажна, настоятелна — я покри.
Кормия отметна глава назад и зарови ръце дълбоко в косата му. Бедрата й сами се разтвориха без причина или по всяка възможна причина. Тя го искаше в съкровената си сърцевина по всякакъв начин, по какъвто би могъл да проникне…
— Господарю?
Появата на почтителния Фриц в далечния край на кинозалата мигом накара и двамата да застанат нащрек. Примейлът бързо се изправи и я загърна с робата, макар креслото да не позволяваше на иконома да види нищо.
— Какво има, дявол го взел? — отвърна Примейлът.
— Простете, Избраницата Амалия и Избраницата Селена са дошли да ви видят.
Ледена вълна мина през Кормия и замрази всичкия плам и нетърпение в кръвта й. И нейната сестра. Дошли са да го видят. Просто идеално.
Примейлът се изправи на крака и произнесе ужасно неприлична дума, която Кормия без да иска повтори наум. Той освободи Фриц с бързо движение на ръката.
— Ще бъда при тях след пет минути.
— Да, господарю.
След като догенът си тръгна, Примейлът поклати глава.
— Съжалявам…
— Вървете и направете каквото е нужно. — Той се поколеба и тя го подкани. — Тръгвайте, искам да остана сама.
— Можем да поговорим по-късно.
Едва ли, помисли си Кормия. С приказки нищо нямаше да се разреши.
— Просто вървете — повтори и изключи съзнанието си за отговора му.
Когато отново остана сама, се взря в застиналата картина на екрана, докато внезапно тя бе заместена с чернота, по която тук-там просветваха буквите «Сони».
Почувства се напълно съкрушена. Към болезнената мъка в гърдите се прибавяше и отчаяният глад на тялото й, сякаш му е отказана храна или не му е предложена вена.