Свещена любов

Кормия се надигна от мястото си сред заслепяващата светлина, струяща от очите на Примейла. Той се приближаваше към нея като грамадна сянка и с дълъг разкрач слизаше през две стъпала. Спря се едва когато беше на една ръка разстояние от нея, ухаеше на онази прекрасна миризма на опушено и на тъмни подправки.

— Значи го гледаш, защото те кара да си мислиш за мен — изрече той с плътен дрезгав глас.

— Да.

Той протегна ръка и докосна лицето й.

— И какво си мислиш?

Тя събра всичкия си кураж и изстреля думи, в които нямаше логика.

— Мисля си как… имам известни чувства към вас.

Еротичният й смях го разтърси приятно.

— Чувства… Питам се, къде точно ме чувстваш? — Пръстите му се плъзнаха от лицето й към шията и ключиците. — Тук ли?

Тя преглътна, но преди да може да отговори, докосването се премести към рамото и надолу по ръката.

— Може би тук? — Стисна леко китката й точно при вените, после дланта му обгърна плътно кръста й. — Кажи, да не би да е точно тук?

Внезапно сграбчи ханша й с две ръце, наклони се към ухото й и пошепна:

— А може би по-ниско?

В сърцето й се надигна нещо, нещо топло като светлината в очите му.

— Да — прошепна тя, затаила дъх. — Но също и тук. Най-вече… тук. — Тя постави ръка на гърдите си, точно над сърцето си.

Той застина и тя долови промяната у него, лумналата му кръв се охлади, пламъците бяха потушени.

А, да, помисли си. Като разкри себе си, бе извадила на показ неговата истина. Макар че тя през цялото време си беше очевидна, нали?

Примейлът отстъпи назад и прокара ръка през греховно красивата си коса.

— Кормия…

Тя мобилизира цялото си достойнство и изправи рамене.

— Кажете, какво ще правите с Избраниците? Или може би само с мен конкретно не желаете да се съчетаете?

Той я заобиколи и взе да крачи пред екрана. Застиналият образ на Джони и Бейби, притиснати един към друг в леглото, се изписа върху тялото му и тя си пожела да знаеше как да спре филма. Кракът на Бейби бе върху таза на Джони, прилепен към него, а неговата ръка стискаше бедрото й. Не точно такава гледкай бе нужна в момента.

— Не искам да съм с никоя — каза Примейлът.

— Лъжец. — Смаян, той обърна лице към нея и тя установи, че вече не я е грижа за последиците от откровеността й. — През цялото време сте знаели, че не искате да легнете с никоя от нас, нали? Знаели сте го и все пак приехте церемонията със Скрайб Върджин, макар да сте влюбен в Бела и да не можете да понесете да сте с друга. Пробудихте надеждите на четирийсет достойни жени с една лъжа…

— Срещнах се с Директрис. Вчера.

Краката на Кормия отмаляха, но тя запази гласа си силен.

— Нима? И какво решихте двамата?

— Аз… ще те освободя. От позицията на Първа избраница.

Кормия стисна робата си тъй здраво в юмрук, че се чу как тъканта се прокъсва.

— Ще го направите или вече е сторено?

— Сторено е.

Тя преглътна мъчително и се отпусна обратно в креслото.