Свещена любов

Беше расов ротвайлер и родителите му го бяха взели за него, когато беше на единайсет. Те не одобряваха тази порода, но Леш беше непреклонен. И те го приютиха на едногодишна възраст. През първата му нощ в къщата Леш се опита да пробие ушите му с безопасна игла. Кинг го ухапа така силно, че кучешките зъби перфорираха ръката му и преминаха от другата страна. След това станаха неразделни. И когато злото старо куче умря, Леш плака като момиченце.

Протегна ръка и въведе кода, после опря пръсти в резето. Лампата над вратата осветяваше острието на ножа му.

Щеше му се кучето да беше още живо. Би се радвал да има нещо от стария си живот, което да го придружава в новия.

Той влезе в къщата и тръгна към дневната.

Когато Джон Матю застана пред вратите на кабинета на Рот, беше спокоен колкото играч на голф по време на гръмотевична буря и видът на краля усили тревогата му. Той седеше зад изящното си бюро с намръщено лице и барабанеше с пръсти. Погледът му беше закован в телефона, като че току-що беше получил лоши новини. Отново.

Джон пъхна под мишница намиращото се в ръката му и почука тихо на касата на вратата. Рот не вдигна очи.

— Какво има, синко?

Джон чакаше кралят да го погледне и когато той го направи, Джон изписа внимателно.

— Куин е бил прогонен от семейството си.

— Да, чух, че побоят е бил извършен от Бранителите на чест, изпратени от тях. — Рот се облегна назад в креслото си и то проскърца. — Този негов баща… Типичен представител на глимерата.

Тонът подсказваше, че това определение за него бе синоним на «никаквец».

— Не може да остане у Блей завинаги, а няма къде да иде.

Кралят поклати глава.

— Знам какво целиш с това и отговорът е «не». Дори да бяхме нормално домакинство, а ние не сме, Куин е убил един от учениците и не ме интересува какво според теб е направил Леш, та да си го заслужи. Знам, че си говорил с Рейдж и си му обяснил какво се е случило, но приятелят ти не само е извън програмата, а и ще бъде съден. — Рот се наведе на една страна и насочи поглед зад Джон.

— Вече измъкна ли Фюри от леглото?

Джон се озърна през рамо и видя Вишъс да стои на прага.

Братът кимна.

— Облича се. Също и Зи. Сигурен ли си, че не искаш аз да се заема с това?

— Двамата бяха преподаватели на Леш и Зи е свидетел на случилото се в клиниката. Родителите на Леш искат да говорят с тях и с никой друг и аз обещах, че ще отидат в къщата им възможно най-скоро.

— Добре. Дръж ме в течение.

Братът си тръгна, а Рот опря лакти в бюрото.

— Виж, Джон, знам, че Куин ти е приятел, и се чувствам зле заради ситуацията му. Ще ми се да бях в положение да му помогна, но не съм.

Джон продължи да настоява с надеждата, че няма да се наложи да изстреля последния си патрон.