Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Ами Убежището?
— Жените там не се чувстват удобно с мъже наоколо и имат сериозни причини за това. Особено онези, подложени на насилие в миналото.
— Но той ми е приятел. Не мога просто да стоя отстрани със съзнанието, че няма къде да отиде. Без пари и без работа…
— Всичко това е без значение, Джон. — Думите «престой в затвора» кръжаха из въздуха. — Ти го каза сам. Използвал е смъртоносно оръжие в обикновен спор между двама раздразнени мъже. Правилната постъпка би била да ви разтърве. А не да вади нож и да прерязва гърлото на първия си братовчед. Леш нападна ли те със смъртоносно оръжие? Не. Можеш ли да твърдиш с ръка на сърце, че е бил готов да те убие? Не. Използвана е необоснована сила и родителите на Леш предявяват иск за нападение със смъртоносно оръжие с цел убийство и формално убийство според стария закон.
— Формално убийство?
— Медицинският персонал твърди, че жизнените функции на Леш са били възобновени, когато е започнало нападението. Родителите му смятат, че не е оцелял след отвличането от лесърите и се опират на логически извод за вина. Ако не бяха действията на Куин, Леш нямаше да е в клиниката и нямаше да бъде отвлечен. По тази причина се води като формално убийство.
— Но Леш работеше там. Абсолютно възможно е да се бе оказал на смяна същата вечер.
— Само че нямаше да е на легло като пациент, нали така? — Пръстите на Рот забарабаниха по изящното бюро. — Случаят е сложен, Джон. Леш беше единствен син на родителите си, а те и двамата произлизат от семейства на Основатели. Нещата няма да се развият добре за Куин. Бранителите на честта са най-малкият му проблем в момента.
В последвалата тишина гърдите на Джон се стегнаха. През цялото време беше осъзнавал, че ще стигнат до това безизходно положение, че казаното от него на Рейдж няма да е достатъчно, за да спаси приятеля му. И със сигурност би направил всичко, за да избегне това, но беше дошъл подготвен.
Джон се върна до двойните врати и ги затвори, после се приближило бюрото. Хвана с трепереща ръка папката, която стискаше под мишница, и извади последния си коз пред краля.
— Какво е това?
Със стомах, решил да използва тазовите му кости като надуваем замък за скачане, Джон побутна медицинския си картон към Рот.
— Това, което трябва да видиш, е на първата страница.
Рот се намръщи и взе увеличителното стъкло, което се налагаше да използва, за да може да чете. Отвори папката и се наведе над доклада, описващ в подробности терапевтичните сесии на Джон в клиниката на Хавърс. Беше ясно кога кралят стигна до важната част, защото масивните му рамене се напрегнаха под черната му тениска.
О, боже… помисли си Джон, сигурно му се повдига.
След миг кралят затвори папката и остави лупата обратно на бюрото. Смълчан, той внимателно намести двата предмета един до друг в идеален ред, дръжката на лупата, изработена от слонова кост, беше изравнена с долния ръб на папката. Когато Рот най-накрая вдигна очи към него, Джон не отмести поглед встрани, макар да имаше усещането, че всеки сантиметър от него е омърсен.
— Това е причината за реакцията на Куин. Леш беше чел картона ми, защото работеше в клиниката на Хавърс и щеше да разгласи на всички. На всички. Така че това не беше обикновен спор между двама раздразнени мъже.
Рот повдигна очилата си и разтърка очи.
— Боже… Разбирам защо не бързаше особено да разкриеш това. — Той поклати глава. — Джон… толкова съжалявам за случилото…
Джон тропна с крака, за да накара краля да вдигне глава.
— Не ти го казвам по никаква друга причина освен заради положението на Куин. Няма да го обсъждам.
После с бързи и резки движения на ръцете, защото искаше да приключи с тази гадост, той изписа:
— Когато Куин извади ножа, Леш ме беше притиснал към стената и сваляше панталоните ми. Приятелят ми стори това не само за да го спре да говори. Разбираш ли ме? Аз… замръзнах на място и… Замръзнах на място…
— Добре, синко, всичко е наред… Не е нужно да продължаваш.
Джон обгърна тялото си с ръце и го притисна с треперещи длани. Стисна здраво очи, защото не можеше да понесе да види лицето на Рот.
— Джон? — произнесе кралят след миг. — Синко, погледни ме.
Джон едва успя да отвори очи. Рот беше толкова мъжествен, толкова могъщ — лидерът на цялата раса. Да признаеш пред такъв мъж, че ти се е случило нещо толкова позорно, беше почти толкова лошо, колкото самото изживяване.
Рот потупа папката.
— Това променя всичко. — Кралят се протегна и вдигна слушалката на телефона. — Фриц? Искам да отидеш да вземеш Куин от къщата на Блейлок и да го доведеш при мен. Кажи, че изпълняваш заповед.