Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Тонът й беше колеблив, като че потапяше стъпалото си в езеро, в което може и да имаше пиявици.
— Да, Бела. Можеш да получиш колкото ти се иска.
Тя не скочи от стола. Остана неподвижна по начина, присъщ на децата и животните, просто дишаше, сетивата иМ проучваха обкръжаващата я обстановка и проверяваха за опасност.
Рив не помръдна. Макар да можеше да й подаде кутията, той осъзнаваше, че тя е тази, която трябваше да измине разстоянието по лъскавия червен под в тези свои пантофи и да отнесе тигъра Тони до купата си. Нейните ръце трябваше да държат кутията, докато още една порция от зрънцата се посипваха в топлото мляко. Трябваше просто да вземе лъжицата и да ги изяде.
Трябваше да разбере, че никой в къщата не би я укорил, ако си вземеше втора порция, защото е гладна.
Баща й беше специалистът в тези неща. Като много мъже от неговото поколение, този никаквец смяташе, че жените от глимерата трябва да бъдат поддържани слаби. Повтаряше отново и отново как тлъстината по тялото на жена от аристокрацията е като праха по безценна статуя.
Беше дори още по-строг с майка им.
Смълчана, Бела сведе поглед към млякото и започна да прекарва лъжицата през него и да прави вълнички в купата.
Няма да го направи, помисли си Рив, готов да убива този мръсник баща й отново и отново. Проклятието му още тегнеше върху нея.
Само че тя остави лъжицата на чинията под купата, слезе от стола и премина през кухнята в малката си нощница. Не погледна към него. Нямаше вид, че гледа и към нарисувания Тони, когато взе кутията.
Беше ужасена. Беше смела. Беше мъничка и…
В този момент образите пред него бяха придобили червен цвят, но не защото лошата му страна излизаше наяве. Когато втората порция «Фростид флейкс» беше сипана, той трябваше да си тръгне. Каза нещо весело без определен смисъл, бързо отиде до банята и се затвори вътре.
Беше изтрил кървавите си сълзи насаме.
Този момент в кухнята с Тони и Бела и нейните втори по красота пантофи го беше убедил, че е постъпил правилно. Одобрението за убийството, извършено от него, беше дошло, когато кутията със зърнената закуска беше пренесена през кухнята от неговата скъпа, обичана и скъпоценна сестра.
Върна се към настоящето и се замисли за Бела сега. Пораснала жена с могъщ мъж до себе си и бебе в утробата.
Ала големият й лош брат нямаше как да й помогне с демона, пред който бе изправена сега. Нямаше отворен гроб, в който да може да захвърли очуканите кървави останки на съдбата. Не можеше да я спаси от това чудовище.
Времето щеше да покаже, и толкова.
До отвличането й никога не беше допускал, че тя може да умре преди него. През тези отвратителни шест седмици, докато тя беше държана от лесърите под земята, беше способен да мисли единствено за реда, по който членовете на семейството щяха да срещнат смъртта си. Винаги беше приемал, че майка им ще си отиде първа, и истината беше, че едва сега тя беше започнала да отпада, което при вампирите обикновено бе знак, че животът им е към края си. Беше напълно наясно, че след нея ще дойде неговият ред. Рано или късно щеше да се случи — или някой щеше да научи за природата му на симпат и той щеше да бъде преследван и изпратен в колонията, или неговата изнудвачка щеше да организира смъртта му по маниера на симпатите.
Което, така да се каже, щеше да е гръм от ясно небе и плод на зъл творчески ум…
В тон с мислите му от телефона му зазвуча мелодия. Звъненето се повтори. И отново.
Знаеше кой се обажда, без да вдига. Но такива бяха връзките между симпатите.
Гласът на дявола, помисли, щом отговори на изнудвачката си.
Когато затвори, имаше уговорка с Принцесата за следващата вечер.
Какъв късметлия.
Куин сънува дълъг и объркан сън, че се намира в Дисни Уърлд и се вози на влакче с много издигания и спускания. Което беше странно, защото беше виждал такива само по телевизията. Не можеш да се качиш на влакче на ужасите, при положение че слънцето не ти понася.
Когато пътешествието, каквото и да бе то, завърши, той отвори очи и установи, че се намира в помещението за първа помощ в тренировъчния център на Братството.
Слава богу.
Явно бе ударен по главата от съученик по време на тренировка и онези гадости с Леш, семейството му и Бранителите на честта бяха само кошмар. Какво облекчение…
Пред него изникна лицето на доктор Джейн.
— Здравей… Отново си с нас.
Куин примигна и се закашля.
— Къде… съм бил?