Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Не мога. — По-точно «не бива».
Бу не му се върза. Приседна на място и заразмахва опашка нагоре-надолу, сякаш чакаше Фюри най-сетне да се включи в програмата.
Фюри срещна предизвикателно погледа на животинчето и подхвана класическата игра на нерви.
Той, а не котаракът мигна пръв и отмести поглед.
Отказа се от борбата и прекара ръка през косата си. Изпъна черната си копринена риза и кремавите си панталони. Може да беше в нетрезво състояние, но поне видът му бе на джентълмен.
Очевидно доволен от решимостта, която видя, Бу доприпка до Фюри и се отърка в крака му, сякаш казваше: «Браво, юнак».
Котаракът отново го поведе, Фюри отвори вратата и постави мокасината си «Гучи» върху първото стъпало. После повтори упражнението. И пак. Като използва месинговия парапет, за да закрепи вертикално едрото си тяло, той се опита да оправдае причината за изкачването си. Не можа. Щом си в такава форма, че едва можеш да използваш «Колгейт», в никакъв случай не биваше да общуваш с Избраницата, която вече официално не е твоя и за която пенисът ти жадува до болка.
Особено предвид новината, която трябва да иМ съобщиш.
Той стигна до горната площадка, зави зад ъгъла и погледна към плавния наклон на редовете. Кормия седеше отпред и шлейфът на бялата й роба се стелеше в краката й. Върху екрана образите пробягваха с голяма скорост. Тя връщаше на бърз ход някаква сцена.
Той вдиша дълбоко. Господи, как хубаво ухаеше. Кой знае защо, тази вечер този неин жасминов аромат бе особено силен.
Пренавиването спря и Фюри погледна към огромния екран… Боже… милостиви.
Беше… любовна сцена. Патрик Суейзи и онази с носа, Дженифър, се натискаха върху легло. «Мръсни танци».
Кормия се наклони напред в креслото и се видя лицето й. Очите й бяха приковани в екрана, устните — леко отворени, едната й ръка бе прилепена до гърлотой. Дългата й руса коса, преметната през рамо, опираше в коляното иМ.
Тялото на Фюри се напрегна, а ерекцията му оформи палатка под колана на панталоните «Прада», като развали ефекта от майсторски изпипаните басти. Ревът на сексуалното му желание проби мъглата от червен дим.
Само че нямаше никаква връзка със ставащото на екрана. Кормия го беше породила.
В съзнанието му проблесна спомен как се бе впила в гърлото му и бе влязла под кожата му. Мръсникът у него изтъкна довода, че той бе Примейлът на Избраниците и той диктуваше правилата. Макар с Директрис да се бяха споразумели да избере друга Първа избраница, той все пак можеше да бъде с Кормия, ако искаше и ако тя го приемеше — просто съчетаването им нямаше да има тежестта на церемония.
Да… въпреки че щеше да вземе друга, за да завърши встъпването си като Примейл, можеше да слезе по плитките стъпала, да коленичи пред Кормия и да отметне робата й над хълбоците. Напълно допустимо бе да плъзне ръце по бедрата й, да ги разтвори и да зарови глава между тях. А след като я подготвеше добре с уста, можеше…
Фюри изкомандва главата си да слезе от облаците и да се върне на шията му. С такива мисли не си помагаше. Освен това никога преди не беше опитвал френска любов с жена и не беше много наясно какво се прави.
От друга страна, след като имаше опит с яденето на сладолед от фунийка, работата с езика нямаше как да му се опре.
Щеше да пробва и леко хапане.
Мамка му.
Да си тръгне, му изглеждаше единственото почтено решение и той се обърна към изхода. Останеше ли, нямаше да успее да й устои.
— Ваша светлост?
При гласа на Кормия краката на Фюри замръзнаха и дъхът му секна, а пенисът му взе да прави гимнастика.
От приличие припомни на члена си, че повикването му не е покана да изпълни плътската си фантазия — да се озове коленичил пред нея с глава между бедрата й.
По дяволите!
Кинозалата сякаш се смали до размер на кутия за обувки, когато тя каза:
— Ваша светлост, имате ли… нужда от нещо?
Не се обръщай назад.
Фюри я погледна през рамо и очите му хвърлиха жълта светлина по гърбовете на креслата. Кормия бе осветена от яркия му поглед, косата иМ улови и задържа лъчите, изпращани от мощното му желание да влезе в нея.
— Ваша светлост… — едва чуто промълви тя.
— Какво гледаше? — попита тихо той, макар да бе очевидно, че е гледала картината на екрана.
— А… Джон избра филма.
Тя се засуети с дистанционното и взе да натиска бутони, докато картината замръзна.
— Не филма, Кормия, сцената.
— А…
— Сцената я избра ти, нали? И продължи да я гледаш пак и пак. Нали така?