Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Сядай. Искам да чуеш няколко песни — каза Сидни Блекпул.
Джоунс Голата пушка се успокои и рече:
— „Преструвай се и вярвай“ ли? Сигурен съм, че беше тази песен. Не е необходимо да…
— Мислим, че един от гласовете ще ти се стори познат — прекъсна го Сидни.
— Гласът на убиеца ли? Как…
— Седни, синко. Хайде да послушаме.
Пако натисна копчето и тримата се вторачиха в младото ченге. На половината на първата песен Джоунс отвори уста да каже нещо, после размисли и се облегна назад. Но не се отпусна. Седя скован до края, без да помръдва. Сидни разбра, че е познал гласа на сержанта.
Когато Хари Брайт подхвана „Ще те виждам навсякъде“, по тялото на Джоунс не трепна нито един мускул.
Последната песен свърши и Сидни попита:
— Е?
Джоунс Голата пушка погледна детектива, сетне Ото, Пако Педроса и пак Сидни, и отговори:
— Не съм сигурен.
— Какво?
— Сержант Брайт. Аз… Той пее малко като този певец. Имам предвид старомодния стил и…
— Възможно ли е да е той?
Джоунс отново погледна шефа си.
— Трябва да кажеш истината, момче — рече Педроса. — Моментът не е подходящ за вироглавство или криворазбрана лоялност. Но трябва да е абсолютната истина.
— Добре тогава — каза Джоунс, поглеждайки Сидни Блекпул, който беше толкова напрегнат, че всеки миг щеше да скочи от стола.
— Беше Хари Брайт, нали? — попита детективът.
— Не, не мога да кажа.
— Какво?
— Не мога, сержант! Едва не получих топлинен удар. Много време мина оттогава. Слушах толкова много певци и песни, че не съм сигурен.
— И какво, ако е пял „Преструвай се и вярвай“? — отчаяно попита Сидни. — Би ли имало някакво значение? Ако намеря касета, на която Хари Брайт пее „Преструвай се и вярвай“, ще можеш ли да кажеш със сигурност?
— Не — отговори Джоунс. — Имам развинтено въображение. Мога да си представя гласа на Хари Брайт, изпълняващ „Преструвай се и вярвай“. Но пак не съм сигурен.
— Защото е твой колега!
— Не. Защото е твърде… важно. Трябва да съм дълбоко убеден, да не храня и най-малкото съмнение, за да кажа, че в онзи ден съм чул гласа на Хари Брайт. Не мога да го потвърдя.
— По дяволите! Ти знаеш, че беше Хари Брайт!
Сидни скочи.
Пако Педроса се наведе напред. Ото се дръпна от стената, на която се бе облегнал. Джоунс Голата пушка се поуплаши.
— Спокойно, Сидни — каза Ото.
— Това е всичко, Джоунс — рече Пако. — Можеш да се връщаш на работа.
— Съжалявам, сержант — обърна се Джоунс към Сидни, който отново седна. Беше пребледнял от гняв.
Младото ченге бързо излезе.
Ото затвори вратата. Педроса се облакъти на бюрото и с треперещ глас заговори:
— За какви се мислите? Идвате в моя град и се опитвате да сплашите полицаите в моя участък? За какви се мислите, по дяволите?
— Виж какво, шефе — започна Ото, — този случай е излязъл от контрол. Сидни само иска…
— С този случай трябва да се занимава полицията в Палм Спрингс — прекъсна го Пако. — И при това, ако извадите някакво сензационно ново доказателство. Но засега, доколкото чувам, доказахте, че Хари Брайт може да пее. Което вече ми е известно. И че хавайска китара, вероятно подарена му от Кой, е била намерена в Самотния Каньон.
— Но това е малко странно, шефе — каза Ото, опитвайки се да намали напрежението в стаята.
— Може да е странно за двама тузари детективи от голям град, които се опитват да притискат хората, без да знаят какви ги говорят. Може би, ако ме бяхте попитали и ако се бяхте държали като професионалисти, щях да ви обясня всичко още в началото.
— Хайде, шефе. Обясни ни го — каза Сидни. Лицето му бе възвърнало цвета си.
— Знаех, че Хари Брайт спи в Самотния Каньон по време на нощни дежурства, за бога. В малък град като този няма тайни. Не понасям хората ми да се напиват, когато са на смяна. Но… идния месец Хари ще навърши петдесет години. Щях да му купя златен часовник, да организирам голямо честване и да го целуна по двете бузи. После щях да го помоля да се пенсионира. Само че през март получи инсулт.
— Какво искаше да кажеш за Самотния Каньон? — тихо попита Ото.
— Не се изненадвам, че Хари може да е загубил китарата си там някоя нощ, когато се е напил по време на дежурство. Вижте какво, той не е бил вечно пиян. Но… Ами, нещата започнаха да се влошават с времето. Имам предвид алкохола. Затварях си очите. Не се съмнявам, че тогава Хари може да се е напил и да е вил, колкото му душа иска, като стар койот. Вероятно е забравил китарата на покрива на патрулната кола и когато сутринта е тръгнал, е паднала и е била засипана с пясък. Това е логично обяснение.