Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
– Защо първо не отговориш на моя въпрос?
– Нищо, с което да не мога да се справя.
– Да повикам ли сестрата?
Асейл вече се надигаше от стола, когато тя протегна ръка и го спря.
– Не, моля те. Не ми харесва как се чувствам от лекарствата. Точно сега имам нужда да бъда напълно свързана с реалността. Иначе ми се струва, че пак съм се озовала… там.
Асейл се отпусна в стола. Как само му се искаше да можеше да се върне на север и да убие Бенлоис. Потисна порива, като си напомни за мъченията, на които наркобаронът се наслаждаваше в този момент… при положение че сърцето му все още биеше.
– Е, къде сме?
Как да отговори на този въпрос?
Е, колкото и да ѝ се искаше да избегне всяко изкривяване на действителността, той нямаше да го направи с факта, че всъщност не е човек, а принадлежи към раса, която тя свързваше с Дракула. Много ти благодаря, Стокър23.
– Намираме се сред приятели. – Е, може би попресилваше мъничко. Но Рив му беше осигурил онова, което му трябваше, когато му трябваше… вероятно заради онзи, когото Асейл бе „обработил“, ако не директно заради краля, то определено и безспорно в негова полза.
– Имаш страшно лъскави приятели. За правителството ли работиш?
Той се засмя.
– Мили боже, не.
– Какво облекчение. Чудех се дали няма да ме арестуваш, или да се опиташ да ме превърнеш в информатор.
– Уверявам те, че тънкостите на човешката правна система ни най-малко не ме интересуват.
– Човешката…?
Асейл изруга под носа си и махна небрежно с ръка.
– Знаеш какво имам предвид.
Тя се усмихна и клепачите ѝ се притвориха.
– Извинявай, мисля, че се унасям. Всичката онази храна.
– Отдай се на съня. И знай, че когато се събудиш, ще те отведа у дома.
Сола се надигна рязко.
– Баба ми все още е в онази къща…
– Не, тя е в моето имение. Никога не бих я оставил там, където беше уязвима и изложена на опасност…
Без никакво предупреждение, Марисол обви ръце около раменете му и го притисна до себе си с такава сила, че той почувства всяка тръпка на тялото ѝ.
– Благодаря ти – задавено каза тя, заровила лице в шията му. – Тя е всичко, което имам.
Асейл отвърна на прегръдката ѝ невероятно внимателно, сложи нежно ръце на гърба ѝ и докато вдъхваше аромата ѝ, сърцето отново го заболя заради това, че някой мъж я бе докоснал другояче, освен с благоговение.
Дълго останаха така. А когато Сола най-сетне се отдръпна и го погледна, той не можа да се сдържи и помилва лицето ѝ с върховете на пръстите си.
– Нямам думи – каза с пресекващ глас.
– За какво?
Единственото, което Асейл бе в състояние да стори, бе да поклати глава и да се откъсне от нея. Беше или това… или да се озове в леглото с нея.
– Почини си добре – каза дрезгаво. – По залез-слънце ще те отведа в безопасност при твоята родственица.
А после двете с баба ѝ можеха да живеят при него. И така щеше да е сигурен, че тя винаги ще бъде в безопасност.
И никога вече нямаше да се тревожи за нея.
Асейл излезе забързано още преди да бе затворила очи. Просто не бе в състояние да понесе гледката на спуснатите ѝ клепачи.
Прекрачи прага на стаята…
И се закова на място.
Близнаците се облягаха на стената срещу стаята. Нямаше нужда да вдигат очи или да се обръщат към него. Взираха се право в очите му още в мига, в който той излезе… сякаш бяха очаквали появяването му през всяка една секунда, която бе прекарал вътре.
Не казаха нищо, но и не беше нужно.
Асейл потърка лице. В кой свят смяташе, че би могъл да приеме две човешки жени в къщата си? И какво ти завинаги… не можеше да го направи дори за една нощ. Защото какво щеше да каже, когато станеше очевидно, че не е в състояние да излиза през деня? Или да допусне слънчева светлина в дома си? Или…
Завладян от чувства, той бръкна в джоба на елегантния си черен панталон, извади шишенцето с кокаин и само за миг довърши останалото в него.
Просто за да се почувства поне мъничко нормален.
След това вдигна подноса от пода.
– Не ме гледайте така – измърмори и се отдалечи.
23 Брам Стокър – авторът на романа „Дракула“, който създава литературния образ Влад Дракула. – Бел. прев.
25
– Рот!
С името на своя хелрен на уста, Бет се надигна рязко от възглавниците. За миг нямаше никаква представа къде се намира. Каменните стени и пищните кадифени чаршафи не бяха…
Къщата на Дариъс. Не беше в стаята на баща си, а в онази, която Рот използваше, когато имаше нужда от място, където да преспи. Онази, в която се бе преместила, когато не можа да заспи.