Дан за ангели
- Автор: Юденич Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дан за ангели». Краткое содержание книги:
— Стойте до мен. Късметът е заразно нещо.
— Значи вие сте късметлия, така ли?
— Огромен.
— Можете ли да ми посочите примери?
— Колкото щете. За начало ще ви кажа, че съм гений.
— В каква област?
Конякът наистина беше необикновен. Направо умопомрачителен. Същинско произведение на изкуството, а не напитка.
Направо да ти дожалее да го пиеш. Но много ми се пиеше.
Качеството си беше качество, само че неизменните му свойства също бяха налице. И опиянението ме обзе.
Парещата топлина се разля в душата ми, а мислите в съзнанието ми станаха леки и безгрижни.
Бях в стадия, когато прекрасно си даваш сметка, че вече си пиян, но точно това обстоятелство ти се струва страшно симпатично.
И се чувстваш щастлив.
И ти се ще да говориш глупости и да се смееш глупаво на тях. Но искрено и с огромно удоволствие.
Това беше прекрасно състояние.
За нещастие, то отминаваше много бързо и отстъпваше място на апатията, на агресията, на мъката, на подозрителността или на състоянието на пълен идиотизъм в зависимост от човека.
В крайна сметка аз кротко заспивах където си бях или пък, ако настроението ми преди да се напия, е било съвсем гадно, тихо и жално плачех, свряна някъде далеч от хорските очи. И в крайна сметка пак заспивах.
За щастие, а може би за съжаление — кой да ти каже? — такива неща, включително и състоянието на безгрижно щастие, ме спохождаха изключително рядко. Вероятно думата си бяха казали годините, които бях прекарала рамо до рамо с опасен алкохолик, и желанието да пийна, а още повече — да се напия, ме обземаше рядко.
Но сега ме обзе.
И още не бе настъпил моментът да заплача. Нито да заспя.
Затова се перчех с всичка сила.
И това ми доставяше огромно удоволствие.
Освен това имаше още една метаморфоза на щастливото ми състояние или може би това беше случайна съставна част от онази моментна наслада, която обикновено ми подаряваше сбогуването със земята. Непознатият мъж с толкова странни очи — красиви, малко тъжни и в същото време нахални, дразнещи, предизвикателни и обещаващи, определено ми харесваше.
В онзи забравен смисъл, който за двадесет и няколко години Антон бе задушил, в смисъла, който бе ясен и на него, и на мен.
Мисля, че беше ясен дори без коняк.
Или поне много ми се щеше да е точно така.
Без коняк.
— Област… Ама, че клише. Да не би случайно да сте чиновничка? Не, очевидно греша. Сто процента съм сигурен, че сте бизнес дама. Но с чиновническо минало. Прав ли съм?
— Не сте.
— Добре де, с комсомолско. Така ли е? „Ленин, партията, комсомола!“, както крещяха с всичка сила по конгресите.
— Аз не съм крещяла. А вие?
— Аз също не съм крещял. Но стоях там.
— Да не би да сте следили онези, които крещят, да не объркат нещо?
— Глупости. Такова нещо просто не ми отива. Аз, госпожо, съм почти дисидент. И то със стаж. Между другото, изобщо не съм членувал в партията. А не като някои, които я напуснаха през август хиляда деветстотин деветдесет и първа година.
— Значи не сте членували в партията, но сте ходили на конгресите.
— Точно така. Снимах ги. И успях да ги заснема. За историята. Навремето си мислех, че това са боклуци за първа страница. А сега като погледна… Това е цяло поколение. Цял живот. Дори направих изложба. „Back to USSR“.
Изведнъж си спомних, че наскоро имаше една такава изложба.
И тя вдигна доста шум.
Беше нещо за миналото, което ни диша във врата, както писаха някои. И за това как създателят на съветските хроники е успял да намери и да запази очевиден антисъветски ракус.
Други говореха за Империята, която сме изгубили.
Баровските лъскави списания пееха за непреходната естетика на социалистическия реализъм.
Изобщо врявата беше голяма.
Разбира се, не видях самите снимки. Както вече споменах, бях доста отдалечена от всички изкуства.
Но слуховете стигнаха до ушите ми, което означаваше, че шумът наистина е бил доста голям.
— Значи вие сте фотограф?
— Все едно да наречете парахода лодка в присъствието на капитан на далечно плаване?
— Ясно. Не исках да ви обидя. Просто не бях тактична. Всъщност как е правилно да ви нарека?
— Всичко е правилно. Например можете да наречете Бресон фотограф. И това няма да промени нищо.
— А вас все още не мога да ви нарека, така ли?