Дан за ангели
- Автор: Юденич Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дан за ангели». Краткое содержание книги:
— Защото за пръв път виждам персоналът да се старае чак толкова. Дори в първа класа.
— Аха! Не, не съм собственик. Просто съм гост, а освен това вече ги почерпих с моя коняк. Ако бях собственик, никога нямаше да го направя. Нали ви е ясно?
— Не ми е ясно.
— Това щеше да е конякът, който влиза в цената на билета. Защо трябва да го оскъпявам? А още по-малко — да любезнича със собствените си стюардеси?
— Значи вие сте производител на спиртни напитки, така ли?
— От какъв зор?
— Но нали казахте, че сте ги почерпили с вашия коняк.
— Аха! Не. Ако бях производител на спиртни напитки, също нямаше да черпя всички наред със скъпия си коняк. Просто щях да им капна по едно напръстниче. Колкото да го помиришат. С рекламна цел.
— Мисля, че разбрах какъв сте. Вие сте скръндза.
— Скръндза ли? За пръв път чувам такова нещо по свой адрес. Ако искате да знаете, аз съм много щедър човек. Най-добрият човек на света.
— Тогава защо сте се хванали за този коняк?
— Ама този коняк не е мой, нали това се опитвам да ви обясня. В смисъл, че сега вече е мой, подарък ми е, тъй да се каже. Но можете да не се съмнявате, че е прекрасен. Никога досега не сте пили такъв коняк. Тъй че и през ум да не ви е минало да ми откажете.
— И откъде се взе тази манна небесна?
— Е! Това ще ви го разкажа по-късно, когато се запознаем и изпием по една чаша.
В това време стюардесата донесе необходимите неща.
Една лакирана дървена кутия с масивна бронзова закопчалка и бронзов барелеф във вид на томахавки върху капака, който общо взето много приличаше на герб.
И три тумбести чаши за коняк.
— А лимон? — Той огледа придирчиво натюрморта, но след като откри онова, което търсеше, бързо се успокои и обясни на руски: — Тези хора не сервират лимон към коняка. При тях не е прието. А пък аз го обичам с лимон.
— Citron, citron — избърбори зарадвано стюардесата.
— Това да не е индиански коняк? — Вече знаех, че искам да опитам коняка, но трябваше да отстъпя красиво от позициите си или поне да го направя с ирония.
— Индийски ли? А, заради томахавките! Никога ли не сте пили „Хенеси“, скъпа? И дори не сте виждали бутилката му, така ли?
Това наистина беше „Хенеси“.
Сега, когато извадиха масивната бутилка от тежък гравиран кристал от дървената кутия, вече нямаше никакви съмнения.
И конякът безусловно беше висша класа, а не ХО и дори не Paradis.
Беше нещо от серията „Ричард Хенеси“, която трябваше да призная, че имах честта да съм опитала само два пъти в живота си.
Но колкото и да бях пила от тази благородна напитка, никога не бях забелязала томахавките. Случват се и такива неща.
Но ми се щеше да си поиграя на момиче от народа.
— Ъ-ъ. Не ми се е случвало.
— Не може да бъде.
— Че защо не?
— Не се разсейвайте. Нали виждате, че момичето се изнерви от чакане. После ще ви обясня.
— Пак после.
— Най-хубавите неща винаги стават после.
Много назидателно.
Но наистина изпитвах все по-голямо желание да си пийна. Дори преди да се е стоплила както трябва, напитката вече така ухаеше, че ноздрите ми сами потрепваха.
Като на породиста кобила, която очаква с нетърпение старта на състезанието.
Заехме се със свещенодействието.
Стюардесата с очевидно нежелание се върна към задълженията си.
— Искате ли още?
— Не веднага.
— Правилно. Не бива веднага.
— Пак ли по същата причина?
— По коя причина?
— Че ще ми кажете после. Какво става тук? На кого сте гост? Защо казахте, че лъжа?
— Шъъът… Това е проза. Първо да свършим с поезията.
— С бутилката ли?
— Ама, че досадна жена.
— Ами, сменете ме.
— Няма с кого.
Глътката коняк вече стопли душата ми и я изпълни с още нещо — нежно, покорно и пухкаво.
Огледах се послушно.
Наистина, в целия салон имаше само една жена и това бях аз.
— А в икономическата класа няма ли?
— Пуф! — Той смръщи смешно нос.
— После ли ще ми кажете? Когато свършите с поезията?
— Нали ви казах, че после започва най-хубавото. Както винаги.
— При вас може да е така. А при мен обикновено започват гадостите.
— Просто не сте имали късмет. Но това е поправимо.
— Интересно как?