Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дан за ангели
Дан за ангели - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дан за ангели

Электронная книга - «Дан за ангели». Краткое содержание книги:

Юрист и психолог, журналист и политически пиар, Марина Юденич е един от най-популярните руски писатели. Тя е бивш шеф на пресслужбата на президента Елцин, при управлението на който се родиха руските олигарси. Отлично познаваща техния свят, тя създава този роман за жестоката борба на една жена със съпруга й, изградил финансова империя, премазвайки всичко и всички по пътя си.
1 ... 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121
Перейти на страницу:

— … която аз наруших.

— Да. И това костваше живота на господин Полонски. За пореден и надявам се за последен път.

— Той ви обеща да не снима, така ли?

— И то със светкавица. И изобщо по никакъв начин да не издава присъствието си.

— Не издържах. Кадърът беше страхотен… Извинете.

— Не разбирам за какво говорите, господа. И дами. Господин Полонски се подхлъзна на стълбите в собствения си замък. Нали вече стигнахме до това общо заключение? И нашите експерти го потвърждават.

— Разбира се.

— И още нещо, Алекс, твоят рапорт… е безумно интересен, но се боя, че…

— Вече разбрах. Не се вписва особено в логиката на твоята версия.

— Точно така.

— Тогава ето какво ще направим…

Те се впуснаха в много дълъг и изключително професионален разговор, от който не разбрах абсолютно нищо.

И изобщо не ми беше интересен.

Тук и сега се решаваше нещо съвсем друго.

Най-важното.

Всъщност както ми беше обещано в началото.

Съдбата не ме излъга и предчувствията ми се сбъднаха.

— Е, мисля, че вече е време.

Фьодор говореше съвсем тихо, но разбира се аз го чух.

И в гърлото ми се надигна гореща горчива буца.

И мъка. Вече знаех каква щеше да е тя — безкрайна и безпросветна.

Всичко се реши съвсем справедливо.

Затова просто не бях заслужила нищо друго.

Всичко беше правилно.

— Тръгваш ли?

— Тръгвам, разбира се. Но нали и ти няма да останеш тук.

— Кой е казал такова нещо?

— Аз. И ти. Някой май че се канеше да заснеме онази дан за ангелите. Някой твърдеше, че знае как трябва да направи това.

— Аз! Аз зная! Разбираш ли, аз осъзнах… Нашите души и изобщо душите на хората с течение на възрастта също дават своята дан… Което означава, че трябва да се снимат хората… Разбираш ли?!

— Шшт… Ти наистина си лекомислена жена. Да осъзнаеш такова нещо… И да не разбереш, че това е много дълга история. Че това е огромна работа. За цял живот. Ставай! Тръгваме! Всъщност не ни остава много време…

Ноември 2002 — юни 2003

Остров Kudahuraa (Индийски океан)

село Николина планина

1 ... 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)