Седмият печат

- Официалният отговор е, че нефтът има огром но геост рагегическо значение и страните членки на

ОПЕК са принудени да държат информацията в тайна, за да се защитят срещу машинациите на Запада.

- Но ти не вярваш в т ова обяснение...

- Не - потвърди Филипе. - Не вярвам.

- Защо?

- Защото е елементарно. Защото не се връзва. Защото показва, че ОПЕК крие нещо.

- Но какво? Какво крият те?

- Същия въпрос си задавах и аз самият. И за да си отговоря, месеци наред летях до различ ни столици

на Близкия изток са мо за да установя, че отново съм изправен пред същата непреодолима стена.

Сблъсквах се със същата дълбока секретност и в Техеран, и в Багдад, и в Кувейт, и в Риад. Не можеш да

си представиш, все едно си говориш сам.

- Сигурно здраво си ги яд осал.

- Не, тъкмо обратното. Винаги бяха м ного любезни, даря ваха ме с какви ли не подаръци , приготвяха

разкошни вечери, отнасяха се към мен с изключителни почести, но нищо не разкриваха. От устата им

можех да чуя само официалната версия, че Близкият изток разполага с много петрол и ОПЕК ще навле зе

в пиковата фаза след много, много години.

- Точ но т ова ми каза и Карим.

- Такава е официалната версия - настоя Филипе. - Но по време на последното м и посещение в

Саудитска Арабия най-сетне ми излезе късметът. Беше ми омръзнало да се блъскам в тези стени от

мълчание и реших да опитам да посетя нефтеното поле в Гавар - най-голямото петролно находище в

света. Разбира се, ставаше въпрос за почти невъзможна мисия, но въпреки това реших да опитам. За да

стигна до Гавар, се наложи да се измъкна от обичайното посещение в Министерството на пет рола,

където не даваха никаква информация, и да почукам на вратата на един инженерен отдел на „Арамко―.

Уговорих си среща с шефа на отдела и на следващия ден отидох в седалището на „Арамко― - модерен

комплекс на границата с пустинята, в Дахран. Човекът ме посрещна много радушно и ми пояс ни, че не

може да ме заведе в Гавар, защото това надхвърля пълномощията му, че много би желал да ми помогне,

но бил обикновен инженер, и че трябвало да се обърна към някого по установения ред.

- Правителството ли?

- Министерството на петрола. Да, но аз познавах въпрос ния ред като петте си пръста. От месеци

тъпчех на място и доникъде не стигах. Веднага разбрах, че и този мой опит беше обречен на провал, и се

обезсърчих. - Спря за момент, за да се ориентира, и отново подхвана разговора: - Но се случи така, че

към края на срещата инженерът трябваше да се види с друг посетител и с деликатност, присъща само на

арабите, излезе, за да говори с новодошлия, настоявайки да го изчакам в кабинета му. - Повдигна вежди.

- Разбираш какво се случ и, нали?

- Останал си сам в кабинета.

- Точ но така. Докато усетя, човекът вече беше излязъл и аз бях сам в кабинета. За да убия от времето,

станах от дивана и заразглеждах книгите и папките по етажерките. - Спря насред тротоара, сякаш беше