Вълкът през зимата [bg]

Пристигнах в Портланд, където хванах филм по Никелодеон32, и после хапнах един бургер в „Литъл Тап Хаус“ на „Хай Стрийт“. В тази сграда се бе помещавал ресторант „Катадън“, преди да се премести на „Форест Авеню“. След това в нея за кратко бе имало тапас бар, а сега „Литъл Тап Хаус“ бе разработил там собствена ниша като квартален бар с добра храна. Изпих една сода и се опитах да почета малко от книгите, които ми бе поверил Уилямсън. Те проследяваха развитието на „зелените лица“ от първи век след Христа до възприемането им от ранната християнска църква и разпространяването им в цяла Западна Европа. Някои от илюстрациите бяха по-въздействащи от останалите. Моят вътрешен компютър като че ли отдели специално внимание на един капител от катедралата в Отан33, на който бе изобразен човек, изчезващ в челюстите на „зелено лице“. Много от барелефите, като например маската от тринайсети век в Бамбергската катедрала, притежаваха своеобразна красота, което ги правеше дори още по-зловещи.

Намерих източника на цитираната от Уилямсън латинска фраза: Никодимовото апокрифно евангелие, в което Сатаната е описан като radix omnium malorum, корен на всяко зло, редом със снимка на трицефалоса, триглавия демон от фасадата на „Сан Пиетро“ в Тоскана, Италия. Виещи се филизи напираха от устата на всяка глава, издънки от първоначалния корен, описани като „кръвопийци“ в контекста на друга глава от петнайсети век в абатството Мелроуз, Шотландия. И тук отношението между човешкия и растителния елемент в маските се определяше като предимно враждебно или паразитно, въпреки сякаш общоприетото мнение, че представляват един вид симбиоза, дългосрочно взаимодействие и взаимноизгодна връзка между два вида. Човекът използваше плодовете на природата и обновлението, предизвиквано от смяната на сезоните, а в замяна...