Мечът на Ликтора [bg]

Мъжете на нашия остров, в лодките и на другите острови си шепнеха и сочеха. Изглежда, тази невероятна гледка беше нова и за тях.

Мъгливата светлина на луната — целувката на по-младата сестра върху лицето на умиращата по-голяма — се отразяваше в горната повърхност на огромния диск. Под него, в дебелата му сянка, просвятваха искри оранжева светлина. Те се движеха, пълзяха нагоре и надолу, макар движението им да беше толкова бавно, че го осъзнах едва след като ги наблюдавах известно време. Накрая една от тях се издигна досами дъното на диска и изчезна, а малко преди да стигнем до брега, още две се появиха на същото място.

В сянката на канарата имаше миниатюрен плаж. Островът на Либио обаче застърга по дъното преди да сме стигнали до плажа и на мен отново ми се наложи да скоча във водата, като този път държах Терминус Ест високо над главата си. За щастие, нямаше вълни и макар небето все още да тежеше от дъжд, още не беше заваляло. Помогнах на неколцина от езерните мъже да издърпат лодките си на покрития с дребни камъчета бряг, докато други привързваха островите към по-големите скали с котвени въжета от тюленски сухожилия.

След пътуването ми в планината тясната и коварна пътечка не би ме затруднила, ако не се налагаше да я катерим в тъмното. При това положение обаче бих предпочел да се спусна покрай погребания град над къщата на Каздое, макар онова спускане да беше пет пъти по-дълго.

Когато стигнахме до върха, все още се намирахме на известно разстояние от стената, от която ни делеше ниска борова горичка. Събрах островитяните и ги попитах — чисто реторичен въпрос — дали имат представа откъде се е взел звездният кораб над замъка. И когато ме увериха, че не знаят, им обясних, че аз знам (и наистина знаех, понеже Доркас ме беше предупредила за тях, макар сам никога да не бях ги виждал) и че заради присъствието му тук ще е по-добре да разузнаем положението преди да пристъпим към атаката.