Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Изгорени мостове [bg]
Изгорени мостове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Изгорени мостове [bg]

Электронная книга - «Изгорени мостове [bg]». Краткое содержание книги:

Някой избива по особено жесток начин жени, които приличат на главен инспектор Карол Джордан. Връзката не може да бъде пренебрегната и скоро профайлърът Тони Хил се озовава в опасна близост с разследването точно когато убиецът е готов да нанесе нов удар. Престъпникът е хладнокръвен и пресметлив психопат, чиято болна фантазия го тласка да инквизира и убива жертвите си по особено извратен начин. Разследването се усложнява с всеки изминал миг, границите се размиват и скоро Карол и Тони, разделени от страшно преживяване в миналото, ще трябва да работят отново заедно, за да спасят жертвите и себе си.
1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 174
Перейти на страницу:

— Аз вече не се възприемам като ченге, главен инспектор Франклин. Е, какво ви доведе до моя дом? И как изобщо разбрахте, че това е моят дом?

Франклин вдигна демонстративно яката си, за да се запази от вятъра.

— Няма ли да ме поканите да вляза? Нали сме в Йоркшър, ние тук държим на гостоприемството — „влезте, заповядайте, ще изпиете ли чаша чай“.

— Не си спомням подобни аспекти на отношенията ни с полицията на Западен Йоркшър — онова, което тя помнеше, беше кръв и смърт, и как никой не се вслуша в нито една дума от онова, което казваха тя или Тони. Онова, което помнеше, беше тъп инат, мнителност и мъже, които ползваха думите, за да нараняват с тях. Не си спомняше уютни мигове с чаша чай и парче овесен сладкиш. Стоящото до нея куче долови настроението й и заръмжа тихо.

Франклин вдигна рамене, а после ги отпусна с дълбока въздишка.

— Вижте, Карол — нали нямате нищо против да ви наричам Карол? — тя кимна. По-добре така, отколкото с чин, който не притежаваше и не желаеше да притежава. — От самото начало нещата между нас не потръгнаха. Предполагам, че и двамата сме упорити копелета, които не обичат да отстъпват. Какво ще кажете — да обявим примирие? Нали сме почти съседи — той разпери ръце във великодушен жест.

— Влезте — каза тя по-скоро нацупено, отколкото дружелюбно. — Но няма къде да се седне.

Кучето я следваше по петите, докато тя стигна до средата на помещението.

Франклин опроверга твърдението й, разполагайки се на магарето за рязане на дърва. Озърна се и тя предположи, че се опитва да изясни собственото си отношение към онова, което виждаше тук. Не се чувстваше в правото си да възрази. Ако някой имаше право да прояви любопитство към промените, които тя осъществяваше в тази къща, това бе тъкмо инспекторът, който първи бе застанал лице в лице с кървавата баня на полуетажа, където кръвта на брат й и на неговата приятелка бяха превърнали стените и тавана в гротескна абстрактна картина. Но той не каза нищо за къщата — нито за миналото, нито за сегашното й състояние.

— Предполагам, че не мога да се надявам на чаша чай?

— Ще я получите едва след като ми кажете как разбрахте, че живея тук.

Той се изсмя сухо и смехът пропъди впечатлението за заплаха, създавано от надвисналите му вежди и иронично извитите устни.

— Това е моят регион, Карол. А и за онова, което се случи тук, се говори на мили наоколо. Разбрах още в деня, когато пристигнахте. Сред хората, които живеят наоколо, няма дори един, който да не знае, че живеете в някогашния кабинет на брат си и сте се заели да изтърбушите къщата. Но сега умират от любопитство да разберат какво ще предприемете, след като я оголите докрай.

Карол скръсти ръце и му отправи най-хладния си поглед.

— Онова, което възнамерявам да направя тук, не засяга абсолютно никой друг, освен мен.

— Съгласен съм. Но нали трябваше да отговоря на въпроса ви. Е, сега ще получа ли чай?

— Кафето ми е по-хубаво — това беше съгласие, макар и дадено с нежелание.

— Случва се, но аз не обичам кафе — той пъхна ръце в джобовете на палтото си. — Хайде, Карол, нищо няма да ви стане.

Тя се обърна рязко и тръгна към стаята, в която живееше, следвана по петите от Флаш. Не й беше приятно да вижда когото и да било в къщата, най-малко пък човек като Джон Франклин. Зад всички тези дрънканици и перчене той се вкопчваше като териер в онова, което го интересуваше. Каквито и да бяха причините за появата му тук, не ставаше дума за проява на добросъседство. Карол направи набързо чаша чай и свари още едно кафе за себе си.

Когато се върна, Франклин кръстосваше из къщата и оглеждаше с вид на познавач оголената зидария и гредите, останали от оригиналния градеж. Беше отслабнал в сравнение с последния път, когато тя го беше видяла. Костюмът му беше провиснал на едрото му тяло, ризата падаше в гънки над колана му.

— Даа — каза той, поемайки чая. — Може да се каже, че почти сте изличили спомена за брат си и госпожата му от тук.

— Като изключим помещенията в далечния край на къщата. Майкъл работеше там, то е нещо като апартамент за гости. Или за роднини на посещение, наречете го както искате. Напълно самостоятелно жилище.

— И Ванс не е стъпвал там.

1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 174
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)