Договорът „Паганини“ [bg]

— Мислех, че репетирате — казва Алис и се оглежда.

— Грета трябваше да се прибере вкъщи за обяд.

— Но ти можеш да продължаваш, докато тя се върне.

— Ще я почакам.

— Знаеш, че утре е финалът — казва Алис и сяда до сина си. — Аз репетирам най-малко осем часа на ден, понякога работя дори десет.

— Та аз дори не стоя толкова време буден — шегува се Аксел.

— Аксел, ти си надарен.

— Откъде знаеш?

— Знам. Но това не е достатъчно, за никого — добавя тя.

— Мамо, репетирам като луд — излъгва той.

— Посвири ми — моли го тя.

— Не — категорично отказва той.

— Разбирам, че не искаш майка ти да ти бъде учител, но можеш да ми позволиш да ти помогна точно в този момент — продължава Алис търпеливо. — Всъщност последно съм те слушала преди две години, на един коледен концерт, никой не разбра какво свиреше…

— Cracked Actor на Боуи.

— Незряло… но доста впечатляващо за петнайсетгодишен — признава тя и протяга ръка, за да го потупа ободряващо. — Но утре…

Аксел се отдръпва.

— Не ме мъмри.

— Ще ми кажеш ли какво си си избрал?

— Класика — отвръща той с широка усмивка.

— Слава богу.

Той свива рамене, без да я поглежда. Когато чува входния звънец, изтичва от стаята и се втурва надолу по стълбите.

Започва да се смрачава, но снегът пръска мека светлина, къщата е обвита в мрак, който не се сгъстява. Грета стои на стълбището с барета и палто. Раираният шал е увит около врата й. Бузите й греят, почервенели от студа, а стелещата се по раменете й коса е обсипана със снежинки. Тя слага калъфа на цигулката върху шкафа в коридора, внимателно окачва палтото си, събува черните ботуши и изважда ниските си обувки от чантата.

Алис Рисен слиза отгоре и я поздравява, лицето й пламти от радост:

— Хубаво е, че си помагате и репетирате заедно — казва тя. — Трябва да си строга с Аксел, иначе той само мързелува.

— Забелязах — засмива се Грета.

Грета Стиернлуд беше дъщеря на индустриалец, притежаващ значителни дялови участия във фирми като „Сааб Скания“ и банки като „Еншилда банкен“. Беше израснала само с баща си — родителите й се бяха развели в най-ранното й детство и оттогава нито веднъж не бе виждала майка си. Много рано, може би още преди да се роди, баща й беше решил, че ще стане цигуларка.

Когато се качват в стаята на Аксел, Грета се приближава до рояла. Лъскавата й къдрава коса е пръсната по раменете. Облечена е в бяла блуза и карирана пола, с тъмносин пуловер без ръкави и раиран чорапогащник.