Честотата на Шуман [bg]

-      Може би трябва да поговорим за това - рече Уилсън.

Лешниковите очи на Бартън бяха напълно спокойни.

-      Това наистина не е важно за мен. Но ще ви кажа нещо - каквото и да сте направили, за да увеличите изкуствено интелигентността си, това се е отразило върху мозъчната ви дейност. Вашата ЕЕГ показа засилени алфа- и бета-вълни около темпоралните ви лобове. Това е проблем и за двама ни. Виждал съм подобен феномен само веднъж, а и двамата знаем, че церебралното програмиране е незаконно. Така че нека не го обсъждаме.

Уилсън го гледаше потресен.

Главният учен на „Ентърпрайз Корпорейшън“ отново погледна спокойно таблета си.

-      Ако искаме да продължим със следващата фаза на мисията, което е личното ми желание, ще трябва да работим заедно. Отсега нататък не можете да се мотаете сам и да четете староеврейски текстове. Възможно е да ви наблюдават. Затова ще ви помоля за в бъдеще да се опитате да се правите на малко по-глуповат, отколкото сте. Можете ли да го направите заради мен?

-      Мисля, че да - малко притеснено отвърна Уилсън. Бартън сякаш винаги беше с една крачка напред.

-      Приключихте ли тук? - попита ученият.

Уилсън погледна останалите пергаменти от Книга на Исая. Те трябваше да почакат друг удобен момент.

-      Да, приключих.

-      Добре.

-      Мога ли да ви питам нещо? - каза Уилсън, докато вървяха към изхода.

-      Разбира се.

-      Как дешифрирахте свитъците?

Бартън погледна таблета си.

-      Какво ще кажете да поговорим навън? Вечерта е прекрасна. Тук е твърде рисковано да се обсъждат подобни неща.

В асансьора мълчаха.

Когато вратата се отвори, Бартън махна небрежно на охранителя. Минаха през ярко осветеното мраморно фоайе и излязоха в нощта.

-      Обожавам това време на годината - каза Бартън. - Приятно и топло.

Тръгнаха по пътеката към разположените на тераси градини зад сградата. Въздухът не помръдваше и ярките звезди сияеха в абаносовото небе. Накрая Бартън наруши мълчанието.

-      Чували ли сте някога за Медния свитък от Кумран?

Уилсън поклати глава.

-      Трябва ли да съм чувал?

Бартън се потърка по брадичката.

-      Медният свитък е неразделна част от ставащото тук. Бил открит в пещера номер три на двайсети март хиляда деветстотин петдесет и втора, заедно с други пергаменти. Той наистина е изработен от мед и е единствен по рода си, нещо изключително необичайно. Отначало учените смятали, че е някаква карта на съкровище. Текстовете по него описват местоположението на десетки подземни скривалища, в които се предполагало, че се пазят ценностите от Иерусалим- ския храм. Смята се, че това били най-великолепните богатства в еврейския свят. Има списъци на хиляди изделия от злато, сребро и скъпоценни камъни. Според преданието съкровището било скрито след като легионите на Веспасиан обсадили Йерусалим през март седемдесета година. Споменах за това в деня, в който се срещнахме.